Как да разпознаем психопата

Сред характеристиките на престъпника хищник обикновено са:

- безразсъдно перчене;

- праволинейност;

- безразличие пред неща, които биха ужасили другите хора;

- странно спокойствие при конфликт;

- необходимост да контролира.

Кое е най-добрият знак за склонността към насилствена престъпност? Според опита на Де Бекър, преживените в детството проблеми или насилие са важен фактор. Едно изследване на серийни убийци установява, че 100 процента от тях лично са преживели насилие, били са унижавани или просто пренебрегвани като деца. Робърт Бардо, който стреля и убива актрисата Ребека Шейфър, като дете е бил държан заключен в стаята си и е бил хранен като домашно животинче. Никога не се е учил да общува с други хора. Подобни индивиди си съставят изкривена представа за света – за сметка на обществото.

Въпреки това склонните към насилие хора умеят много добре да прикриват сигналите, че са психопати. Понякога са в състояние старателно да имитират нормалност, така че да изглеждат като „нормални хора“. Но има предупредителни признаци:

- Те са прекалено мили.

- Говорят твърде много и ни заливат с подробности, които отвличат вниманието ни.

- Те идват при нас, никога ние при тях.

- Слагат ни етикети или леко ни обиждат, за да ни накарат да реагираме и да се ангажираме с тях.

- Използват техниката на „принудително партньорство“, като използват местоимението „ние“, за да изглежда сякаш те и жертвата им са в едно и също положение.

- Намират начин да ни помагат, така че да се чувстваме техни длъжници (вид лихварство).

- Пренебрегват или отхвърлят нашето „не“.

Никога не оставяйте някой да ви разубеди след отказа ви, защото така му давате да разбере, че владее положението.

Не е нужно да живеем като параноици – повечето от нещата, заради които се безпокоим, никога не се случват, – но все пак е глупаво да се доверяваме напълно на алармената система у дома или в офиса, или на полицията. Тъй като ни вредят хора, пише Де Бекър, трябва да се научим да разбираме тези хора.

Из "50 класици на психологията", изд. "Дамян Яков"