Откъс от "Изгубените" от Патриша Гибни

1542
Откъс от "Изгубените" от Патриша Гибни
Снимка: Издателство "Сиела"

ГЛАВА 2

Тринайсет – каза инспектор Лоти Паркър.

– Дванайсет – настоя сержант Марк Бойд.

– Не, тринайсет са. Виждаш ли бутилката с водка зад онази с „Джак Даниълс“? Сложена е на грешното място.

Лоти обичаше да брои разни неща. Бойд наричаше това ѝ увлечение фетиш. Тя имаше друга дума за него – скука. Истинската причина обаче се криеше в детството ѝ. Тогава беше преживяла травма, с която не можеше да се справи. Това я бе принудило да потърси нещо, с което да се развлича от нещата и ситуациите, които не разбираше. Сега вече го правеше по навик.

– Имаш нужда от очила – каза Бойд.

– Трийсет и четири – отвърна Лоти. – Долният рафт.

– Предавам се.

– Загубеняк – засмя се тя.

Двамата седяха на бара в „Барът на Дани“, където доста хора идваха да обядват. Лоти не усещаше много топлината от огъня в камината зад тях, тъй като по-голямата част от нея се губеше в широкия комин. Главният готвач поставяше чипс от кожа в соса на специалитета на деня – печено говеждо. Лоти си поръча чабата с пиле. Бойд преписа от нея. Едната от служителките – слаба, млада италианка – седеше с гръб към тях и чакаше хлябът им да се препече в малък тостер.

– Сигурно сандвичите се бавят, защото сега скубят пилетата – каза Бойд.

– Опитваш се да ме отвратиш от храната ли?

– Първо трябва да получиш такава.

Над бара проблясваше забравена коледна украса. Един плакат, залепен с тиксо за стената, рекламираше бандата за тази седмица – „Афтърмат“. Лоти беше чувала името от шестнайсетгодишната си дъщеря, Клоуи. На голямо красиво огледало беше написана с бели букви снощната оферта – три питиета за десет евро.

– Точно сега бих дала десет евро дори за едно питие – каза Лоти.

Преди Бойд да успее да отговори, телефонът ѝ извибрира на бара. На дисплея се появи името на началник Кориган.

– Чакат ни неприятности – оплака се инспекторът.

Слабата италианка се обърна към тях с чабатите с пиле, но Лоти и Бойд вече си бяха тръгнали.

* * *

– Кой би пожелал смъртта на тази жена? – попита началник Майлс Кориган, като въпросът му беше насочен към събралите се пред катедралата детективи.

Очевидно е, че някой я е пожелал, помисли си Лоти, но добре знаеше, че не бива да изрича мислите си на глас. Чувстваше се изморена. Напоследък умората ѝ беше постоянен спътник. Ненавиждаше студеното време. Действаше ѝ летаргично. Нуждаеше се от почивка, но нямаше как да стане. Беше разорена. Господи, мразеше Коледа и меланхолията покрай нея.

Двамата с Бойд – все още гладни – отидоха на местопрестъплението във великолепната катедрала на Рагмълин, построена през трийсетте години. Началник Кориган ги запозна със случилото се на заледените ѝ стъпала. Получили обаждане в участъка, че в катедралата е намерено мъртво тяло. Началникът веднага се задействал и завардил мястото. Лоти добре знаеше, че ако става въпрос за убийство, този човек ще ѝ вгорчи живота. Тя беше инспектор на град Рагмълин и тя трябваше да води разследванията, а не Кориган. Засега обаче трябваше да остави настрана полицейската политика и да види с какво си имаха работа.

Кориган я засипа с нареждания. Лоти натъпка дългата си до раменете коса в качулката на якето и го закопча без ентусиазъм. Хвърли поглед към Марк Бойд над рамото на началника си, видя го, че се хили глуповато, и се извърна от него. Надяваше се това да не е убийство. Може би някоя бездомница беше починала от измръзване. Напоследък времето бе много студено. Не беше никак трудно някой нещастник да стане жертва на температурите. В града често можеха да се видят кашони и навити спални чували.

Кориган млъкна – знак, че трябва да се залавят за работа.

Лоти си проправи път през полицаите на предната врата и през втория кордон на централната пътека в катедралата. Мина под полицейската лента и отиде при тялото. От облечената в палто от туид жена, паднала между мястото за коленичене и предната пейка, се носеше миризма на газ. Забеляза кабела за слушалки около врата ѝ и малката локва течност на пода.

Прииска ѝ се да завие тялото с одеяло. По дяволите, това беше жена, а не някакъв предмет. Коя ли беше? Защо бе дошла тук? На кого щеше да липсва? Противопостави се на желанието си да клекне и да затвори отворените ѝ очи. Това не беше нейна работа.

Студената катедрала беше осветена от силни прожектори. Лоти проведе няколко телефонни разговора, за да повика експерти на местопрестъплението, след което подсигури помещението за криминолозите.

– Съдебният лекар е на път – съобщи Кориган. – Ще дойде след около половин час, в зависимост от трафика. Ще видим какво е нейното мнение.

Лоти го изгледа. Началникът изгаряше от желание това да се окаже убийство. Сигурно вече подготвяше речта си за задължителната пресконференция. Ала това беше нейното разследване и той дори не трябваше да е тук.

Полицай Джилиън О’Донахю стоеше зад парапета на олтара. До нея някакъв свещеник беше прегърнал през раменете видимо разстроена жена. Лоти мина през месинговите вратички и отиде при тях.

– Добър ден. Аз съм инспектор Лоти Паркър. Трябва да ви задам няколко въпроса.

"Изгубените" от Патриша Гибни – хитовата детективска поредица за пръв път на български

Тайна от миналото свързва двама мъртъвци, а призраците на собственото ѝ детство протягат дълги пръсти към инспектор Лоти Паркър в дебют...

Възрастната жена простена.

– Необходимо ли е да го правите сега? – попита свещеникът.

Според Лоти беше малко по-млад от нея. Тя щеше да навърши четиресет и четири следващия юни, а той вероятно бе в края на трийсетте си години. Приличаше на типичен свещеник с черните си панталони и вълнен пуловер над риза с колосана бяла яка.

– Няма да отнеме много време – отговори Лоти. – Сега е най-подходящият момент за задаване на въпроси, докато спомените са още пресни в главите ви.

– Разбирам, но преживяхме ужасен шок и не съм сигурен, че ще ви бъдем от особена полза.

Свещеникът стана и протегна ръка.

Откъс от "Фермата на животните" от Джордж Оруел

ПЪРВА ГЛАВА Щом се стъмни, господин Джоунс – собственикът на ферма „Имението“ – затвори курниците, но тъй като...

– Отец Джо Бърк. Това е госпожа Гавин. Тя чисти катедралата.

Силното ръкостискане на свещеника изненада Лоти. Ръката му беше топла. Той беше висок. Тя добави този факт към първоначалната си преценка. Очите му бяха тъмносини и отразяваха горящите свещи.

– Госпожа Гавин намери тялото – обясни свещеникът.

Лоти извади бележник от вътрешния джоб на якето си и го отвори. Обикновено използваше мобилния си телефон, но не ѝ се струваше уместно да го размахва на това свято място. Чистачката вдигна поглед и отново заплака.

– Спокойно, спокойно – заговори ѝ утешително отец Бърк, все едно не беше възрастна жена, а дете. Той седна отново до нея и нежно разтри раменете ѝ. – Тази мила детективка просто иска да ѝ разкажеш какво се случи.

Мила?, учуди се Лоти. Никога не би използвала тази дума, за да се опише. Седна на пейката пред свещеника и чистачката и се обърна към тях доколкото ѝ позволи дебелото ѝ яке. Дънките ѝ се впиха в талията. Господи, помисли си тя, ще трябва да се откажа от вредната храна.

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ЛИТСПОТ:

Откъс от "Стари хипари и нови разкази", Михаил Вешим

Пролетта на емигрантите: Глава 1. “Нулиа щеше да се превърне в географско понятие”

Откъс от "Маршът на идолите" от Николай Н. Нинов (СНИМКИ)

Откъс от "Италианската балерина", Сорая Лейн

Откъс от "Ягодови обещания", Мануела Инуса

Откъс от "Сърцето на Анаранд" от Борис Кан

Откъс от "От кражби до убийства" от Стефан Иванов

Откъс от "Предимствата на дислексията" от д-р Брок Л. Айди, д-р Фърнет Айди

Откъс от "Хората, които сеят в снега", Тина Харнеск

Откъс от "Дефицит", Евгений Тодоров

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com