"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава ХV - Бог, човек, богочовек

26.06.2013 16:26 6388

Автор: Валентин Стоев

"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава ХIV - Искаме си бога

Автор: Валентин Стоев Глава ХIV Искаме си бога Техни преосвещенства спяха до късно...

Прочети повече

Глава ХV

За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!

Бог, човек, богочовек

     Йоси Мендел беше тотално объркан. Мислеше, претакаше и все не можеше да стигне до окончателния отговор – кой е този богочовек, който перфектно говори арамейски, умрелия език, бил в употреба преди 20 века? Като учен от точна наука, каквато е лингвистиката, Мендел не можеше да пренебрегне факта, че езикът безспорно му е матерен. Правилно членуваше, спазваше глаголните спрежения, дори интонацията му беше безупречна. Как човек от новото време би могъл да изучи арамейски до такова съвършенство? Той, Мендел, бе единият от учените, умеещи това, другите бяха двама негови колеги от Еврейския университет, общо трима души в света. Сега се появи и четвърти, и то така, че никой не можеше да има и най-малката претенция към говора му. Но докато те бяха изучили езика от древни източници и откъслечни доказателства, Христос го говореше като роден.
     След всичко това Йоси Мендел не можеше лесно да отрече божествената му автентичност. От друга страна, бидейки учен на модерните методи, не приемаше, че над света може да има Бог и че този Бог, който живее вън и независимо от човечеството, някъде, само той си знае къде, в един момент ще реши „да слезе“ на Земята при хората.
     Двете и невероятни, и очевидни възможности се сблъскваха в съзнанието му и от този сблъсък прехвърчаха искри. В резултат не спираше да го боли главата.
     Объркваше го и другият член на т.нар. научна тройка, която трябваше да реши дилемата – Корнелия Люксембурго бе категорично на мнението, че това е истинският бог, дошъл да поправи света на хората, объркан и грешно устроен по презумпция. „За което вина има и той, ако наистина е Божият син!“ – мислеше си Мендел. Категорично против божествеността на новия Христос бе третият от тройката – Албърт Зак.
     Корнелия направо хвърчеше от вълнение, твърдеше, че днешното поколение хора е привилегировано, защото точно по неговото време се е случило чудото на второто пришествие. Мендел я познаваше от публикациите и в световната научна литература – дисциплините им имаха много сходни черти. Винаги я е ценял, но сега бе разочарован от възторга и. Смяташе го за твърде лековат.
Бяха се усамотили, той се бе погрижил за това, за да могат да поговорят на спокойствие и без Албърт Зак, противника на версията за божествеността на пришълеца.
     – Как си го представяш, Корнелия? Идва, въздава правосъдие и пак се скрива може би за нови 20 века. Ето така, през 2000 години слиза на Земята и нормализира света! – иронизираше я възпитано Йоси.
     – А защо не, нима ти като учен не знаеш колко неизвестни за науката истини съществуват и предстои да бъдат открити. Кой си е представял преди сто години, че днес ще си говорим през кутийка с екран, наречена компютър, или че ще знаем дали на Марс има следи от влага? Помъчи се, драги ми Мендел, да приемеш, че Вселената е непознаваема и дори след още 20 пъти по 20 века хората няма да са я изучили напълно. Аз също съм материалист и боравя само с доказани научни факти, но приеми, че много от необяснимите днес неща са такива, само защото науката още не е достигнала до обяснението им, не е дорасла. Божественият произход на живота е недоказуем днес, но това не е основание да го отричаме. Той наистина е Бог, виж му очите, езика му сам чуваш най-добре; а какво ще кажеш за чудесата, които стори пред очите ни?
     Корнелия беше опиянена от доводите си, разбираше, че те са оборими, но в същото време разбираше, че и доводите срещу доводите и са оборими.
     Тримата трябваше да се споразумеят за заключителния доклад, който би трябвало да представят до дни. За Албърт Зак тя знаеше, че е твърдо „против“ истинността на Спасителя, тя е категорично „за“ и сега всичко бе в ръцете на Мендел.
     А Мендел се колебаеше. Ядосваше се на съдбата си, за това, че го е забъркала в този вселенски скандал. По природа той не бе колеблив човек, но сега колебанието контролираше живота му. Ставаше и лягаше с дилемата – да или не, бог или измамник.
     Вече бе краят на ноември и Йоси горчиво съжаляваше, че на най-любимия – на него и на семейството му – празник Ханука, свещен еврейски ритуал, който продължава осем дни, няма да си е у дома при жена си и децата. Но още не беше съвсем късно, ако до три-четири дни мисията им приключи, той ще може да хване поне втората част на празника. Затова знаеше, че до часове трябва да вземе решението.
     Корнелия си тръгна, интуицията и подсказваше, че Мендел е на нейна страна: „Богът е Бог!“ И никой не може да го оспори.
     – Виж още веднъж кадрите в болницата, Мендел, помисли си пак и реши, но обещай да си честен! – каза му тя.
Мендел и обеща, само дето не беше сигурен доколко честен е божественият гостенин.