"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава IІ - Чудо на чудесата

Глава II
Чудо на чудесата

"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава I - И слезе Бог на Земята

Автор: Валентин Стоев ЧАСТ ПЪРВА ОСАННА Виновен е този,който е допуснал да бъде заблуден,но още по-виновен е този, който го е заблуд...

Прочети повече

     През това време на годината Ню Йорк е различен. Застудява и по улиците вече не се шляят хора без работа, както е обикновено в мегаполиса. Само забързани минувачи и естествено постоянното присъствие – просяците и клошарите, за които сезоните не важат.
     50-годишният професор по психиатрия Албърт Зак крачеше бодро по тротоара край Сентръл парк. Бе спал добре и се чувстваше отпочинал, даже някаква неясна мелодия се мотаеше из главата му. Сутринта бе чул по радиото световната новина номер едно – вече десет часа свещеният град Йерусалим приютява за втори път през последните 20 века Спасителя си. Ако, разбира се, мълвата, както и репортажите на кореспондентите на СNN, Ройтерс и Франс прес отговаряха на истината. Светът още не бе осъзнал, че в момента, есента на 2010-а, Божията закана отпреди 2000 години за второ пришествие, както и предсказанието на пророците от Стария завет, че светът отново ще срещне месията, реално се случваха. Всъщност едно от двете: за юдеите – месията, за християните – пришествието. „Но как, как може да разбере това човек?“ – питаше се психиатърът, докато пресичаше Пето авеню срещу Метрополитен музеум. Със свободен ден днес, професор Зак бързаше към световноизвестното българско Панагюрско съкровище, изложено тук за трети път през последните десет години, което досега не бе намерил време да види.
     Макар в зенита на възрастта си, времето, когато всеки мъж е понатрупал килограмите, най-вече около пояса, д-р Зак продължаваше да се поддържа във форма. Беше от представителите на силния пол, които не приемат факта, че годинките си казват своето. Играеше тенис два пъти седмично, плуваше в собствения си басейн всеки ден преди и след работа, беше си изработил хранителен режим, който и на 50 поддържаше тялото му стройно и корема му плосък. Успешно балансираше между теоретичните занимания и всекидневната работа с пациенти.
     Със съпругата си Матилда, която три пъти седмично четеше лекции в катедрата по фармация на Медицинския факултет към един от престижните университети в Ню Йорк, негласно си бяха разпределили и задълженията около децата. Дъщерите им бяха на 9 и на 7 години и никой от двамата не можеше да обясни как така, без да са се уговаряли изрично, Албърт ходеше на родителските срещи на голямата, а Матилда – на малката. От тази гледна точка Албърт Зак имаше здрав семеен тил, нещо задължително за проспериращия мъж.
     Известният нюйоркски лекар бе написал четири книги по клинична психиатрия, в момента завършваше петата и до новината за Божия пратеник в Йерусалим мисълта му беше заета изключително с нея. Сега книгата беше останала на втори план.
     „Най-вероятно е шарлатанин... – мислеше си Зак, вървейки, ала нещо го караше да не бърза със заключенията. – Все пак не е времето на Пилат Понтийски, когато всеки ден в Юдея и в Галилея са се явявали по десетина кандидат-месии!“
     После му хрумна, че най-добрият начин да се провери това е, ако новият (старият) Иисус Христос бъде призован да направи някое от библейските си чудеса 2000 години по-късно. Да превърне водата във вино например или да излекува прокажен.
     Идеята, че чудото може да бъде проверено, го отпусна малко и той успя да изтика шарлатаните-спасители от ума си. Влезе в залата с Панагюрското злато и пред очите му грейна най-истинското съкровище на света, неотразимо и величествено.
     – Дали не е по-добре да опресним знанията си по ренесансово изкуство с библейски сюжети, професоре? – чу познат глас зад себе си Албърт Зак и мигом се обърна. Усмихната до него стоеше старата му познайница Корнелия Люксембурго, млада и напредваща в областта си антроположка.
     В първия момент психиатърът не схвана думите и, но много скоро се досети, че и тя бе слушала радио тази сутрин.
     – Не е зле, но този път, уважаема Корнелия, не смятам да се набутвам...
Професорът бе световен капацитет в специалността си и много често го включваха в разни експертни комисии.
     – Знам, знам, професоре, но изглежда, че темата си заслужава. Христос возкресе май. За втори път, и то от небето.
     Корнелия очевидно се забавляваше. Професорът и младата антроположка вече бяха работили заедно по един заплетен случай, но той бе по-скоро съдебно-криминален. Зак въобще не смяташе да се забърква в Божите работи, но това не му помагаше да спре да мисли за месията от Йерусалим. Уговориха се да се видят и да пийнат след няколко дни: „Нека се чуят повече подробности и тогава да помислим!“ – смигна му Корнелия. После кривна покрай една колона и изчезна, а Албърт Зак дълго гледа след нея.