Силвия и малката пекарна, в която всеки клиент е приятел

Преди пет години Силвия Шилегарска отваря в София собствена пекарна - “Силвита”. С идеята да направи уютно място за домашни сладки, соленки и торти, които са по домашни рецепти и с качествени продукти. Месеци по-късно самите клиенти обикват мястото, започват да обменят опит, вкусотии и идеи. А днес думата “клиент” вече е станала синоним на думата “приятел”. Понеже почти всички, които влизат в магазинчето, се знаят със собственичката лично. И минават оттам не само, за да си вземат топли и прясно изпечени продукти, а защото пекарната е част, и то любима, от всекидневието им. Ето какво ни разказа Силвия в рубриката ни “Формулата на успеха”.

Как възникна интереса ви към кулинарията? 

Винаги ми е била хоби, от много ранна възраст. Дойде по семейна линия - мама, леля, бабите. Впрочем и до днес правя в пекарната неща по техни рецепти. Иначе съм учила за софтуерен инженер, както и икономика. Но кулинарията ме е вълнувала през цялото време. И в един момент поисках да имам нещо мъничко мое. И така, разхождайки се по любимите ми улички в София си харесах едно място, разпитах, оказа се, че го освобождават предишните наематели. И така отворих пекарната - на “Хан Аспарух” 16.

Какви са рецептите, които използвате? 

Интересното е, че много от клиентите ми, с които сме и приятели, с времето започнаха да ми носят рецепти. Тоест първо идват с нещо вкусно, което те са приготвили, за да ме почерпят, и като го харесам, ми оставят рецептата. Затова и всички рецепти при мен са лични; зад тях стои история, приятелство.

Например, още когато започнахме, една наша приятелка и клиент, Мария, ни даде рецепта за кантучини (италиански сладки, много вкусни), която е получила от местна дама в Тоскана. Станаха чудесно в пекарната, винаги прясно изпечени и топли, по начина, по който се приготвят в слънчева Италия. Мария, за съжаление, вече я няма…Но кантучините останаха при нас и продължават да са любими на всички.

От друга дама, австрийка, казва се Жени, сме попили невероятно познание за направата на сладки. Тя ни донесе нейните тефтери и домашни рецепти, както и много книги от 60-ти и 70-те за печива, които сe правят в Австрия. Особено по Коледа, тези рецепти са хит при нас. Например от нея научих за един сладкиш, който е най-простият чийзкейк - прави се с извара и лимон, без брашно. Обаче има невероятен вкус.

Та така е при нас: 80 % от клиентите ни са ни постоянни, с тях сме приятели. Обменяме рецепти, опит, вкусотии. И най-вече - хубави моменти заедно.

Кои са най-интересните и дори странни рецепти, на които сте попадали? 

Наскоро ни донесоха една книжка с рецепти от 1891-а година. И от нея включих в “репертоара” на пекарната едни сладки орехови бисквити и едни бадемови рохли - по начина, по който са били приготвяни тогава. После, разбира се, върнах книжката на собственичката, понеже е много ценна.

Как са се приготвяли сладки в онези времена? 

Всъщност много малко от “историческите” рецепти са приложими днес. Причините са две. Първата е, че те са страшно разточителни на продукти. В десетилетията след Освобождението, тортите например са се правели със 700 грама масло, с една кора яйца, с половин килограм захар; започвало е едно безкрайно биене на продуктите. Подобна торба би била много тежка за днешните вкусове и предпочитания.

Тогава не е и имало такова разнообразие от продукти. Повечето неща са се правели само със захар, яйца, брашно и мазнина. Забелязах обаче, че са използвали често лавандула за ароматизатор. Днес това не се харесва особено - хората свързват миризмата с тази на стар гардероб.

Въпреки всичко, могат да се намерят някои много интересни забравени изкушения, които да са страшно вкусни и днес.

Какво на самата вас ви доставя най-голямо удоволствие да правите? 

Правим домашни сладки, домашни торти, домашни соленки, винаги по домашни рецепти. Но най-много обичам да правя торти. Те са ми голямата страст, защото там има много неща, които да вложиш; с една малка промяна в рецептата се получава нещо много различно. Въобще с тях се развихряш, твориш. Преди пандемията правехме изобилие от торти. Сега нещата малко се промениха, вече ги правим само по поръчка.

Изцяло сама ли правите всичко, свързано с бизнеса ви? 

Започнах само аз и с помощ от съпруга ми. В момента в пекарната работим аз и една приятелка - това е всичко. Мястото ни е много мъничко, нямаме и техническа възможност за повече. Ние си поръчваме продуктите, ние изработваме тортите, правим всичко от А до Я. Всеки човек, който е работил с мен, не е попаднал в “Силвита” случайно - обикновено ми е близък, запален е по работата, обожава кулинарията.

Обичам да работя без напрежение. Това му е хубавото на малкия бизнес, че не си припрян от много поръчки. Работиш в мънички количества, но правиш всичко по свой вкус, в твоето темпо, в твоя обем работа. Предпочитам да е винаги така, защото иначе удоволствието изчезва. Управлявам бизнеса така, че да има комфорт и личен контакт с клиентите.

Какво е най-хубавото, което сте чували от тях? 

Няма да цитирам реплики, а нещо необикновено като явление.

То е, че всеки път, когато затворим, дори и за два дни, за събота и неделя, за всички мястото опустява. И започва да липсва на клиентите ми. Защото през седмицата всяка сутрин идват, един минава и пие кафе, завежда детето на детска градина, след това идва съседката за любимите гризини, после дядото, да си вземе от любимите му сладкиши…и се радват, че отново са в пекарната. За мен няма друг толкова страхотен комплимент - да залипсваш на някого за толкова кратко време.