Loading...
Skip to Content

Йонко Чуклев и четирите стълба на доброто бъдеще

  • Йонко Чуклев и четирите стълба на доброто бъдеще
    Снимка: Личен архив

Йонко Чуклев е юрист, икономически анализатор, предприемач и заместник-председател на Управителния съвет на „Професионална асоциация по роботика и автоматизация“ (PARA). Той е човек, който знае всичко за иновативния бизнес в България и който говори със заразително вълнение за възможностите, които стоят пред страната ни. Преди всичко обаче той е смел мечтател и непоправим оптимист - по собствените му думи, но и очевидно за всеки, който го срещне. Ето какво сподели той с нас в рубриката ни “Генератор на промяната”.

Г-н Чуклев, вие сте ангажиран с развитието на иновативните бизнеси в България. Защо избрахте тази сфера и какво ви мотивира да продължавате?

Мога да отговоря с пример от тази седмица. Бях на среща между кмет на български град и стартиращи компании от инкубатора на “София Тех Парк”. В рамките на час чух идеи за внедряване на система за мониторинг на качеството на водата и въздуха; за създаване на дигитални близнаци на ключовата градска инфраструктура; за лесно плащане на общински данъци и такси чрез система за отворено банкиране; за използване на потенциала на геотермалната енергия и за обзавеждане на класни стаи с иновативни дъски за рисуване и разгръщане на потенциала на децата. Може би това е нещото, което обичам най-много в технологичния сектор - помага ми да виждам колко интригуващо, перспективно и динамично може да бъде бъдещето на България и на света.

Наскоро приключи организираният от Schneider Electric конкурс „Стартирай 4.0“, на който бяхте член на журито. Каква бе целта на тази инициатива и какви са основите изводи от нейното провеждане?

По мои наблюдения по-голямата част българските предприятия нямат достъп до опитни кадри в цялостната интеграция на проекти за дигитална трансформация, инструменти за дигитализация, обединени в обща архитектура или програми за финансиране на такива. Конкурсът “Стартирай 4.0” предпостави и трите неща в пакет. Още по-хубаво ще е тази инициатива да бъде последвана и от други начинания насърчаващи дигитализацията в българската индустрия - както частни, така и държавни.

Приносът на конкурса е много голям и надхвърля безплатната дигитализация на две български предприятия (наградата от конкурса - бел.ред). По мои наблюдения когато водещи български производители в определен сектор започнат да внедряват нова технология, дори предприятията от други сектори се стараят да ги следват. В миналото видях тази тенденция с внедряването на ERP системите, ГИС системите, а занапред най-вероятно ще видим подобно развитие със системите за сградна автоматизация, роботизираната автоматизация на процеси, решенията за киберсигурност, облачните технологии и други.

 

 

Според вас готов ли е българският бизнес за дигитална трансформация и какво може да бъде направено за ускоряване на този процес?

Според мен много предприятия имат принципното желание, но не знаят коя е “нулевата стъпка”, която трябва да предприемат. Затова са важни всякакви успешни примери за дигитализация на производството у нас, включително и на предприятията от конкурса “Стартирай 4.0” . Всякакви образователни инициативи, събития за обмяна на опит, включително между бизнеси от различни индустрии и специализирани работилници, също биха ускорили процеса. На второ място, трябва да има яснота кои програми, фондове, кредитни институции и други могат да финансират проектите за дигитална трансформация, за да планират предприятията по-лесно този процес.

 

На последно място, но определено не по важност - умните заводи се изграждат от умни хора. Затова подготовката на кадрите на гимназиално и университетско ниво е може би най-важната съставка от рецептата за ускоряване на дигиталната трансформация в българските предприятия. Колкото повече младежи имаме, които в училище или в университета са имали опит с алгоритми, моделиране на данни, системи с автономно управление, колаборативни технологии и много други, толкова повече бизнеси ще могат да ги внедрят и използват ефективно.

Кои са най-перспективните области за създаване и развитие на български стартъпи и какво може да бъде направено, за да бъде реализиран съществуващият потенциал?

Повечето млади хора, с които се срещам през последните години, искат да се реализират в сферата на технологиите и иновациите - както като инженери, така и като специалисти по маркетинг, финанси, човешки ресурси и други роли. А след като един бранш успява да привлича и задържа млади кадри, значи той е бъдещето на българската икономика.

През тази година на сегмента за растеж на борсата у нас дебютираха производители на: електромобили, карго дронове, здравословни храни, биометрични системи за достъп, и други. Донякъде това може да бъде използвано като лакмус, че в тези ниши има потенциал за развитие на български стартъпи. Същото важи и за бизнесите в сферите на електронната търговия, умните устройства, платформите, използващи машинно самообучение за анализи, разработването на игри и приложения за игровизация, блокчейн технологиите както и финтех сферата.

За да се реализира този потенциал могат да се основат фондове за технологичен трансфер, да се насърчат държавни и общински институции да използват решенията на българските стартъпи, да се въведат данъчни облекчения за ангелски инвестиции в стартъпи, да се улеснят възможностите за споделено финансиране, както и да се напредне с електронното правителство и с премахването на остарели административни изисквания.

Предприемачеството ли е факторът, който ще превърне България в богата (по средноевропейски стандарт) страна?

Предприемачеството е един от четирите стълба, които според мен могат да превърнат България в богата страна. Другите три са качествено образование, инвестиции в наука и технологии и ефективна държавна администрация.

Интересна тенденция е, че в момента в България предприемачеството се опитва да издърпа и другите сфери напред. Например стартъп като Endurosat инвестира 4.2 млн. лв. в наука и създава собствена лаборатория за наносателити. Образователните предприемачи създават инициативи като школи по роботика, астронавтика, занимателна математика и програмиране. Дори финансирането на участието на български ученици в космически лагер е плод на частна инициатива, а ИТ фирмите бяха готови да подарят 15 хил. човекочаса висококвалифициран труд на държавата, за да подобри системите си. Затова когато България се превърне в държава със средноевропейски доходи, предприемачите със сигурност ще са изиграли огромна роля в този процес.

 

Кои според вас, са големите нереализирани възможности за българската икономика в този момент и в близкото бъдеще?

Големите ни нереализирани възможности към този момент са българската диаспора в чужбина, регионите ни, както и електронното правителство. В близко бъдеще ще има много възможности, свързани с глобални инвестиционни проекти като европейския план за възстановяване Next Generation EU, китайския мегапроект "Нов път на коприната", както и с прекрояването на веригите на доставки и връщането на производства в Европа.

 

Как си представяте България след 10 години, в мечтите си?

Мечтая за България, която има няколко компании-еднорози, световен образователен бранд, офиси на няколко от най-големите инвестиционни фондове, български Нобелов лауреат, трети български космонавт, както и едни от най-образованите деца и младежи.

Интервю на Начо Стригулев

Още от Генератори на промяната :