Живко Василев и неговите музикални светове (ВИДЕО)

Младият музикант е роден в сърцето на Родопите - град Смолян. Наследил е любовта си към музиката от своя баща. Започва обучението си по кавал в НУИ “Добри Христов” във Варна, а висшето си образование придобива в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и след това в Codarts, един от най-престижните университети в Нидерландия.

Живко участва в многобройни концерти по целия свят и си партнира с много световни музиканти, сред които Max Moya, Xuxa Levi, Juan Garcia Herreros, Roberto Quintero и Hector Martignon и други. В България работи активно с Калин Вельов, Нина Николина, Стоян Янкулов, Ангел Заберски, Мишо Йосифов, Велислав Стоянов, Теди Кацарова, Силвия Кацарова и Поли Генова. От 2010 г. е част от състава на Banda DelPadre, а от началото на 2020 г. свири със световно известната група Арифа, базирана в Амстердам.

30-годишният Василев има и свой собствен музикален проект - OUTHENTIC, в който българския фолклор е примесен с модерни елементи, джаз и фънк звучене. Носител е на множество международни награди и е участвал в някои от най-престижните музикални форуми и фестивали в света.

Живко гостува в "Студио Actualno", за да разкаже за новия си албум, озаглавен "Places". Музиката в него отвежда слушателите на приключение до неподозирани хоризонти с 11 изцяло авторски композиции и аранжименти.

- Кога започна любовта ти към музиката?

Беше отдавна, бях може би на 5-6 години. Скоро станах на 30, значи поне преди 20 и няколко години е било. Още от малък започнах, както става при повечето музиканти. С баща ми, който любителски свири на акордеон, беше ми взел една от малките йонички и започнах да свиря на нея. Тогава осъзнаха, че имам талант. В последствие вече ме записаха и в музикално училище.

- Как избра точно кавала за свой инструмент?

По това време живеех във Варна и нашите ме бяха записали на фолклорни танци. Това беше много забавно до един момент, когато осъзнах, че не съм роден за танцьор. Имахме двама корепетитори, единият беше акордеонист, а другият беше кавалджия. Аз започнах да свиря първо на акордеон, но когато кандидатствах в Музикалното ми казаха, че ако реша да свиря на акордеон, трябва да уча само класическа музика и аз им казах, че няма да стане, не искам и ще свиря на кавал. Този неосъзнат детски избор повлия на целия ми живот след това.

- Обръщайки се назад, смяташ ли, че това беше правилният избор за теб?

- Да, определено. Има много позитиви това да свириш на такъв странен инструмент. Той за България не е странен, но извън България никой не го знае. Казвам веднага защо - дори не ми се налага да свиря нещо уау, за да впечатля хората. Просто излизам, изкарвам кавала, започвам да свиря и всички зяпват. А преди това примерно е имало гениално соло на някой саксофонист, но той остава в сянка, заради самия звук на инструмента и това как изглежда. Има нещо много екзотично в звука на кавала, което веднага привлича вниманието.

За мен този избор на музикален инструмент е едно от най-добрите ми решения в живота. И фактът, че беше несъзнателно го прави още по-значимо, защото всички съзнателни решения отнемат много време и мисли, а това беше просто от сърце.

- Ти завършваш магистратура в Нидерландия. Как ти се отразиха престоят и образованието в чужбина на музикалното и личностно развитие?

Преди месец официално завърших. Последната година не стъпих нито веднъж в Нидерландия заради пандемията, но преди това цяла година бях там. Отрази ми се много добре, защото Нидерландия е място, което събира много култури от цял свят. И е едно от малкото места по света, където не се чувстваш чужденец, въпреки че си чужденец. Веднага те приемат, намират се хора, които да те посрещнат топло и да ти кажат „вкъщи си си“.

Аз веднага се запознах с гениални музиканти. След няколко дни пак отивам, защото имам няколко концерта, всъщност цяло турне в Германия и Нидерландия – над 10 концерта в следващите няколко месеца.

Пак казвам едно от най-добрите ми решения беше да свиря на кавал и да завърша джаз. Не познавам друг кавалджия, който да е завършил джаз, без да се хваля. Действително това привлича много голям интерес в хората, особено за чужденците.

- Музиката ти комбинира доста различни стилове. Виждаме разнообразието и в първия ти солов албум „Places“, преди него имаше други два, но в група. Разкажи ни повече.

Новият албум се казва „Places“, на български „Места“. Вдъхновен е от всички места, на които съм бил в последните няколко години като музикант, а те са над 30 държави по целия свят. Всяко едно от тези места е оставило отпечатък в мен и музиката ми.

Много е вдъхновяващо да бъдеш да толкова много места и да виждаш различни хора. На всички тези места съм бил заради кавала и съм свирил музика, която много често е фолклорна за самия район. Това са много различни светове и аз бях като една гъба, попивах всичко, докато не се изгради един образ в мен. Реших да го запечатам в този албум и това беше най-логичното заглавие.

- Кое определяш като най-големият си успех до момента?

Преди 20-25 дни имах концерт, с който презентирахме този албум. Той е записан със страхотни музиканти, но не бяха много на брой, около 15. Сега за първи път на сцена над 22-23 човека свириха моя музика, специално с Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ и Пламен Джуров диригент, заедно с един джаз квартет.

Това е сериозна маса от хора, които свириха моя авторска музика, която аз съм написал. Една огромна папка с партитури имаше пред диригента и залата беше пълна. Когато слязох от сцената бях в тотална еуфория, летях още няколко часа след това и изобщо не знаех къде се намирам.

Дори сега, когато продължавам да слушам записа от концерта, си казва: „уау, колко хубаво беше“. От емоционална гледна точка това го приемам като най-големия си успех досега. Иначе през годините всяко едно завоевание е рефлектирало върху това, което съм аз. Предишните неща не са по-малко успешни за времето, в което съм се намирал.

Преди няколко години бях в Австрия с един страхотен колумбийски басист и бяхме в някакво австрийско село, не си спомням името му, но си спомням, че беше на 30-ти април, който е денят на джаза. Свирихме една джаз пиеса - блус. Аз не трябваше да имам соло, така го бяхме репетирали, но на самия концерт бенд лидерът, въпросният басист, ме погледна и ми каза „свири соло“.

Аз изпаднах в тотална фрустрация – музиката спря, тишина, залата е пълна и аз започнах да свиря нещо по интуиция, изобщо не знам какво е било. После групата се включи и публиката скочи, хората буквално полудяха и се развикаха. Това си го спомням перфектно и направо настръхвам и в момента, като се сетя. Това беше един от онези моменти, в които си казваш: „ето затова правя музика“.

Завръщане към дома: Калоян Куманов и магията на акордеона (ВИДЕО)

Калоян Куманов е артист, музикант и виртуоз с акордеона. Повече от 10 години той живее в Испания, където преподава акордеон, пиано, сол...

Прочети повече

- Какво още искаш да ти се случи в професионален и личен план?

Много неща, като че ли тепърва тръгва всичко. Сега изсвирих концерт със струнен оркестър, искам може би след няколко години да изсвиря концерт с цял симфоничен оркестър и пак тези хора да свирят моя музика. Военният клуб ми беше малко тесен, може следващия път да е например в зала „България“ или някъде навън, в чужбина.

- Къде виждаш реализацията си оттук-нататък? В България има ли поле за изява на музиканти, така че да се издържат самостоятелно и да живеят нормално?

Да, има в България, в Европа, в чужбина, навсякъде. Но когато времената са нормални, сега беше малко трудно заради пандемията. Разбира се, аз не се оплаквам, защото това беше момент, в който написах музика и записах албум – нещо, което отлагам от години.

Иначе в нормални времена музикант къща храни, да се знае. Въпросът е наистина да е упорит, да работи и да иска да живее в това нещо, защото ако го прави, за да вземе пари, вероятно няма да вземе пари. Трябва да се отдадеш изцяло.

Виктория Георгиева: Евровизия е най-големият ми успех дотук (ВИДЕО)

Виктория Георгиева, която ни класира България на 11-то място на финала на 65-ото юбилейно издание на музикалния конкурс „Евровизи...

Прочети повече

Бих искал да отправя един призив към хората да помагат на музикантите и да ги подкрепят, защото минахме през много трудни моменти и ние винаги сме били до вас, сега е време и вие да бъдете до нас.

- Къде се виждаш след 5-10 години?

Някъде по сцените, примерно в Мексико, свирейки мексикански фолклор с най-известните музиканти.

- Приемаш ли музиката, която правиш като начин да популяризираш България по света?

Д-р Норман Лъдуин и светът на филмовата музика (ВИДЕО)

Д-р Норман Лъдуин (Norman Ludwin) е роден в Лос Анджелис. Той започва музикалното си обучение на пиано заедно с баща си и чичо си. В ра...

Прочети повече

То е не само начин, а призвание. Даже като мисия го приемам – не само кавала и България, но и българската музика и нашата култура като цяло. 

Интервю на Габриела Андреева