Легенди и поверия за Антоновден

„Легендата разказва, че във времето, когато не са съществували ковашките клещи двамата братя работели в ковачницата и тъй като желязото вече прегаряло в пещта, свети Атанас бръкнал в огъня, хванал желязото с голи ръце и след това като видял кучето, което стояло в близост до огъня със свити предни лапи, решил да измайстори клещите по подобие на крачетата на кучето“, каза Мишкова. Тя добави, че от тези времена съществува практиката двамата светци, двамата братя близнаци да бъдат приемани като покровители на ковашкия занаят.

Християнските забрани и поверия около зимните празници

От 20 декември (Игнажден) до 6 януари  са забранени църковните бракове. Светият синод разрешава на енорийските свещеници да извърш...

Прочети повече

„Не напразно на този ден ковашките еснафи дават кръвна жертва – колят животно в чест на патрона си и организират големи трапези“, обясни тя.

„Принципно в основата на всички тези вярвания, че братята са покровители на ковачите са залегнали цяла поредица от езически представи за небесните ковачи и боговете“, добави етнологът. По думите й на тези дни се смята, че земята започва да се обръща към лятото и да се затопля.

За да могат да се предпазят хората от чумата и съответно да я омилостивят правят специални содени питки, които са намазани с мед. Понеже чумата е страшен бич за нашите предци, те се опасяват дори да споменат нейното име. Поради това те я наричат „лелята“ и този ден е популярен много често, като Лелинден, допълни д-р Иглика Мишкова.

Тя обясни, че се приготвят питки, намазани с мед, като в някои региони на страната една от тези питки се поставя на тавана специално наречена за лелята – чумата.

Учени разбиха легендите за Йети и Голямата стъпка

Почитателите на легендите за страховити човекоподобни създания като Йети и Голямата стъпка, и хората, които твърдят, че са ги виждали, ...

Прочети повече

„Другата питка с мед съответно се раздава на домашните, съседите, като много често тези специално медените питки задължително са били надупчени или със стрък сушен босилек, или с вилица, или с вретено“, каза още етнологът. По думите ѝ, правейки подобни дупки върху питката се вярва, че децата ще бъдат предпазени от шарка.