Д-р Тихомир Стефанов: Залпово замърсяване е причина за мъртвата риба в „Пчелина“

Той каза, че следи от медиите случая с мъртвата риба в яз. „Пчелина“, защото с негови колеги неотдавна инициирал научна разработка за влиянието на яз. "Пчелина" върху системата на р. Струма във връзка с изградената там Водно-електрическа централа.

„Така и не разбрах обаче какъв е източникът на замърсяването, който очевидно е вкарал цялата тази органика в самия язовир. Със сигурност е имало някакво замърсяване, което е действало през лятото, вероятно индустриално замърсяване от Перник, което аз не знам от какъв характер е“, каза д-р Стефанов.

Според него не може да се сочи високата температура като причина на измирането на рибата, защото тя не е много по-висока от други години по същото време, а рибата не е измирала тогава.

„Би могло да е възможно като един-единствен фактор, ако ставаше дума за много по-малък водоем. Но тук очевидно е натрупване на няколко фактора, които са довели до увеличаване на органиката, която изчерпва допълнително кислорода и високата температура вероятно е подействало като отключващ фактор. Като малката капка, която е преляла над всичко“, анализира ученият.

И допълва, че температурата на въздуха и нагряването е съвсем нормално за сезона и е абсурдно това да е единствената причина да измира масово рибата в един немалък водоем, какъвто е яз. "Пчелина".

„Със сигурност има поток на нещо, което за дълъг период от време, може би цяло лято се е вливало. Видях снимки с кафяв цвят на реката, с бяла пяна. Това със сигурност е резултат от индустриално замърсяване или някаква мандра. Според мен се дължи на няколко нелегални зауствания по поречието на реката над "Пчелина" или други притоци, които са довели до огромно увеличаване на органиката във водоема – това е всичко, което има органичен характер, живата материя. Когато тя влезе във водоема, започва да се разгражда. При разграждането си тя се нуждае от кислород. Това изчерпва кислорода във водоема. Допълнителен фактор е увеличената температура, защото при по-висока температура съдържанието на кислорода, който се свързва с водата, е по-малко. Това може да е отключило целия процес, но само по себе си увеличението на температурата не може да бъде причина“, обясни експертът.

Димитър Куманов: Нарочното бездействие на държавата ще предизвика друга катастрофа с яз. "Пчелина"

Следя с най-голямо внимание случващото се с яз. „Пчелина“. То е дълбоко възмутително. И не само поради факта, че вече се е ...

Прочети повече

Той не приема твърдението на Басейнова дирекция за презарибяване.

„В противен случай там трябва да има бульон от риба. В рибовъдните стопанства, където се отглежда риба, също си има норми и те са много над тези в един нормален водоем. Когато има естествен рибопродуктивен процес като в язовира, при повече от 30 кг на хектар няма как самата риба да се храни. Тя ще започне да измира от глад. А като измира от глад, слабите риби ще бъдат изяждани от другите. Така, че това е несериозно“, коментира хидробиологът.

Според него подобен ефект би имало при садково стопанство, защото там може да се надхвърли органиката, тъй като се внасят фуражи, има отпадни елементи от рибата и т.н.

Той е категоричен, че сега трябва да се започне мероприятие за премахване на гниещата органична маса. Мъртвата риба да бъде извадена от водоема и да бъде загробена някъде.

„Но трябва задължително да се открие източникът на замърсяването. Това не би трябвало да е трудно, защото е пред очите на хората. Откъде е влизало това замърсяване? 100% има подадени сигнали, които трябва да се проследят, да се стигне до източника и да се прекрати замърсяването. Тогава системата лека-полека ще започне да се възстановява“, е съветът на експерта.