Творителница „О‘писменехь“ сее възрожденски семена в душите на плевенски малчугани

9705
Творителница „О‘писменехь“ сее възрожденски семена в душите на плевенски малчугани
Снимка: actualno.com/ Ангел Атанасов

Вече три години Творителницата „О‘писменехь“ на Диян Павлов – Джими в Плевен сее възрожденски семена в душите на малчуганите от града. През нея са минали над 1 000 деца. Творителницата е в къща с двор в квартал „Мара Денчева”. От 1 април т.г. тя официално стана третият Арт център в града. Джими е превърнал мястото в истинска съкровищница за малки и големи любопитковци. Представлението, което той изнася на своите гости, започва от графичните знаци, оставени от първобитните хора, минава през писмеността в Шумер и Месопотамия, през древен Китай, Египет, Елада, Римската империя. Стига до средните векове и ренесанса в Европа, до началото на тиражираното книгопечатане и Гутенберговата преса. Специално място в него е отделено на светите братя Кирил и Методий и създаването на Глаголицата и Кирилицата, на българското Възраждане, на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, на Петър Берон, на Васил Априлов, на първите килийни и взаимни светски училища в България.

Близо час и половина малките зрители забравят за мобилните си телефони и тръгват към приказния свят на буквите и писмеността, през които ги води Джими. Следят всяко негово движение и попиват всяка негова дума. И с готовност вдигат ръка да отговорят на въпросите му – „Кой е създал азбуката ни?”, „Кой е написал История славянобългарска?”, „Кой е авторът на Рибния буквар?” и т.н. На всеки епизод от своя разказ Джими сменя облеклото си с одежди, отговарящи на съответната епоха и държава. Когато подава на невръстните си зрители да пипнат ръчно изработена хартия или текст, току-що отпечатан на Гутенбергова преса, или нещо друго от артефактите, с които онагледява представлението си, към него се протягат десетки ръчички...

Животът ми е свързан с буквите, с писмеността. Като завърших училище, започнах работа в някогашното предприятие „Културен отдих и украса” в Плевен. Правехме украсата на града. По времето на социализма най-вече ни възлагаха да изработваме материалите за политическата агитация в манифестациите за 1 май, 9 септември, 7 ноември /б.а. – на този ден и у нас се празнуваше годишнината болшевишката революция в Русия/ и т.н. Това бяха огромни плакати с лозунги – всичко пишехме на ръка. Трябваше да е красиво изписано - тогава още нямаше компютри. След като се разпадна соцсистемата, си направих своя фирма. С един колега предлагахме графичен дизайн и реклама. В един момент работата доста намаля, пък аз не обичам да стоя със скростени ръце”, разказва Джими.

Идеята да изработи Гутенбергова преса му дошла по време на една почивка в Охрид. Там видял работилница за хартия и се запознал с нейния собственик – Любчо, който демонстрирал как се изработва ръчно хартия и как се печати на Гутенбергова преса. Заинтересувал се и през ден, през два минавал при него да си приказват. Той при всяка дамонстрация подчертавал – „Ова преса е втора у свету”. Като го чул десетина пъти Джими му рекъл – „Па, Любче, да знаеш, че трета у свето ке биде у Плевен!”.

„Като се върнах, намерих едни  греди от една стара къща, която тогава разрушаваха. Те бяха от онова дърво, дето трион го не реже. Създадох пресата ей тука, на двора. После построих помещението, в което да я съхранявам. Усвоих и начина за ръчно производство на хартия. Тогава се замислих какво да правя с тях – само за демонстрация не е достатъчно. Връзката между хартията и пресата са буквите, писмеността. Започнах да търся информация как се е пишело в различните страни и епохи. Дотогава се бях опазил от интернет, но после, като влязох и аз в глобалната мрежа, стана страшно – едно търсиш, сто намираш. Започнах да селектирам, да подреждам и да проверявам от различни източници малко известни факти, свързани с писменостите. Така се оформи една хронология на писменостите, която няколко пъти преработих”, разказва още Джими.

Представлението е любопитно не само за малките деца, но и за възрастните, защото научават интересни факти. По подготовката му Джими работил близо 10 г. Преди 4 години направил първото плахо показване пред публика от плевенски художници и журналисти. Реакцията им му вдъхнала надежда, че е на прав път.

В представлението показва много реплики на артефакти, които  си е правил сам. Те са му опорни точки в разказа. Всичките са свързани с писменостите, с азбуките и с образованието.

Преди две години Диян Павлов – Джими организира преписване на Паисиевата История славянобългарска в центъра на Плевен. Направил една шатра, сложил вътре един дървен чин и приканил всички, които желаят да препишат поне по едно изречение от История славянобългарска като си оставят името, професията и възрастта под него. Така всеки от хората, които се включвали, нареждал името си до това на Софроний Врачански и на останалите преписвачи на Паисиевата История. Преписването било в навечерието на Деня на будителите – 1 ноември, продължило 10 дни и в него се включили 505 души. Интересът се оказал огромен. Хората се нареждали на опашка и търпеливо си чакали реда, за да се включат в това благородно и родолюбиво дело. Имало и доста тийнейджъри. Джими ги питал ги защо чакат, а те му отговаряли, че са българи и искат да участват тая инициатива.

„Аз съм от хората, които останаха в България. През онзи преходен период 1989-1990 г. бях в челните редици на тези, които искаха промяната. Организирах в Плевен сбирки и демонстрации на СДС. Но съм родолюбец и не се поблазних от това да замина в чужбина да търся лесна печалба. Не съм от патриотите на софра, които се бият в гърдите. По свой си начин  обичам родината. Историята е нещо, което съхранява всяка нация, не само българската. Без нея сме като слепци. Трябва да знаем откъде сме дошли, за да знаем накъде отиваме. Да отдаваме почит на великото дело на онези, които в трудните времена са успели да запазят българщината и да повдигнат българския дух.  Насърчавали са българина да потърси своето място в европейската цивилизация, за да запазим своята идентичност. Това е валидно и в днешно време. В Европейския съюз всяка нация трябва да си знае коя е – полякът да си е поляк, чехът да си е чех, германецът да си е германец, българинът да си е българин. Мисля, че това, което правя, до голяма степен възпитава и допринася за това младите хора да имат такъв начин на мислене, на живот и на реализация. Смятам, че 24 май трябва да е националният празник на България. Защото това е единственият ни празник, който не е натоварен политически и не е обременен с някаква идеология”, твърди Диян Павлов – Джими.

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ПЛЕВЕН:

Заместник-министър Елка Налбантова проведе работни срещи с ръководството на община Плевен и на социални услуги

Христо Херувимов е новият началник на отдел „Екология“ в община Плевен

С около 1 млн. лв. повече са внесените до момента данъци и такси в община Плевен

Община Плевен подписа договор за техническа помощ за инвестиции в Зоопарк „Кайлъка“

Община Плевен открива процедура за избор на членове на Съвета на децата

Община Плевен проучва възможността да се ползва непитейна вода за захранване на Каскадата

Община Плевен подписа с МРРБ първите споразумения за финансиране на общински инфраструктурни проекти

Непълнолетни стреляха с пистолет по коли и апартаменти в Плевен

Две сгради от Плевен са подали документи за втория етап на програмата за саниране, срокът за кандидатстване е удължен до 28 март

Идеи за съвместни инициативи обсъдиха ученици в Плевен

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Плевен