Мери Мейсън, която прекоси желязната завеса, за да преподава английски у нас

15958
Мери Мейсън, която прекоси желязната завеса, за да преподава английски у нас
Снимка: Веселина Божилова

Историята започва с едно безутешно куче и завършва с мемоарна книга. Впрочем краят на историята още не е съвсем известен, защото тя продължава. Но ако заложим на неслучайните случайности, имало е да се случи така, че от кучето, осиновено от семейство млади пловдивчани в Бирмингам, се стигна до откриването на една от първите учителки- англичанки в английските гимназии в Пловдив и София. За Мери Мейсън пък, вече гонеща 90-те години, но все така усмихната и бодра, този епизод върна в настоящето и вълнуващ период от живота и, което я вдъхнови да започне от отговорите на пет въпроса, за да стигне до цяла мемоарна книга.

Мери Мейсън и Ан Слейтър са първите две английски учителки в новосъздадената през 1958-ма година Английска гимназия в Пловдив. След като обучава от начало до край един випуск, Мери Мейсън отлага завръщането си в Англия и остава една година като учителка в Английската гимназия в София, където пък работи заедно с Мерсия Макдермот. Оказва се, че след толкова години животът в България е оставил незаличими следи в паметта на усмихнатата англичанка, а нещата, които споделя, рядко могат да се научат от другаде. Защото това е погледът на чужденката към живота в страната ни през 60-те.

Как Мери Мейсън попада в България

Мери Мейсън е от първото поколение работнически деца в Англия, които получават достъп до висше образование. Със стипендия тя завършва Лондонския университет и става учителка. Родена и израсла в силно политизирано семейство на социалисти, тя копнее да види с очите си това, за което говорят и родителите и, и за което става дума на неделните лейбъристки сбирки, затова, щом вижда в дъното на бюлетина за работни учителски места обявата на българското посолство, не се много чуди. Обявата била със съвсем дребни букви, търсели се учители за новата английска гимназия в Пловдив.

Мери Мейсън се явява на конкурс в посолството, а особена конкуренция не е имало. След като я одобряват, получава една настоятелна покана от Форин офис, а разговорът там е бил доста твърд, след като и до днес си го спомня. Предупредили я за нищо на света да не тръгва към социалистическата страна, защото зад желязната завеса никой няма да и помогне, ако се озове в неприятна ситуация. Въпреки тези предупреждения, през септември 1959-та година тя се качва на Ориент експрес и, както споделя, " и до днес не съм пътувала по по-луксозен начин". Билетите осигурява българското правителство.

Първите и впечатления след пристигането, когато слизат с Ан Слейтър на Централна гара- София, а перонът е пуст, са доста страховити. Облаци пушек над локомотива, те двете уморени и мръсни от саждите, колкото и луксозно да е било купето, струпан багаж, сами... После в един момент делегацията по посрещането се появява, на най-високо ниво, цветя, прегръдки..

Свикнала с класовото деление в Англия, тук се учудва още в първия час, когато шофьорът на колата, която ще ги откара до Пловдив, сяда заедно с всички останали на масата, вместо да бъде отпратен в кухнята. После си спомня как по пътя от София до Пловдив през нощта са срещнали едва три коли и две магарешки каруци.

В Пловдив

В Пловдив настаняват двете английски учителки в една стая на суперлуксозната за времето си емблема на града - хотел "Тримонциум" и са горди, че са решили на такова високо ниво квартирния им проблем. Мислели за постоянно. Да, но с известно неудоволствие, отчитайки го като каприз, се наложило да им търсят отделни квартири. 

В училището ги посрещнали с каре на плаца и толкова много цветя, че "можехме да отворим цветарски магазин". По това време Английската гимназия се намира в бившата Семинария, там е сниман филмът "Вчера". 

Мери Мейсън и Ан Слейтър са първите англичанки, които не само учениците, но и учителите виждат. Те всъщност импровизират на база на знанията и опита си и създават основите на преподаването на чужд език от чужденци. "Те поставиха толкова високи стандарти, че след тях ние вече знаехме какво да изискваме от английските си колеги", споделя първият директор на гимназията Любен Христов в спомените си. 
Докато Ан Слейтър е била по-дистанцирана и строга, Мери Мейсън влиза директно в сърцата на учениците си. Те я помнят като "усмихнатата розовобузеста Мери", която ги учи не само на език и произношение, но и на поведение, маниери, начин на обличане. Градът също е любопитен към чужденките. След толкова години Мери още си спомня с усмивка колко много кандидати за женитба е имала. Впрочем тя така и не сключва брак.

В Пловдив тя е в основата на създаването на първия ученически вестник на английски " The Report", поставя и " Венецианският търговец" на Шекспир. Докато е в града, превзел сърцето и още от първия ден с чудните си гледки и с топлото отношение, тя кани брат си, свои близки, така че и за тях България вече означава нещо.

Когато гимназията навършва 30 години, Мери Мейсън идва за юбилея и държи слово. Когато миналата година гимназията навърши 60 години, неин поздравителен адрес бе прочетен от сегашния директор на гимназията Николай Радев по време на церемонията, а мемоарите и бяха предадени на Виртуалния музей на сегашната Езикова гимназия "Пловдив". А тези дни на кратка екскурзия в Пловдив бяха нейни по- млади близки, силно заинтригувани от града точно заради нейните спомени...Така историята продължава.

Една година в София

Българската история на Мери Мейсън преди около 60 години обаче не свършва с Пловдив. "Мисълта да се върна към суровите норми на преподаване в студената капиталистическа Англия ме подтискаше - пише тя в мемоарите си. Помолих българските власти да ме оставят да преподавам една година в София и те с удоволствие се съгласиха. Така през 1964-65 година преподавах английски език и литература в Първа английска гимназия в София".

Промяната носи нови впечатления на Мери Мейсън, тя описва София като "приятен модерен столичен град с широки улици, увенчани със сянката на Витоша, с много сняг през зимата и мека топлина през лятото." Това е твърде различен свят от горещия античен източен Пловдив. "И учениците ни бяха различни. Повечето от учениците в Пловдив идваха от провинцията, много малко бяха от самия град. Като самата мен, те бяха първото поколение в своите семейства, което получаваше добро образование и бяха съвсем наясно какви късметлии са. Учениците в София бяха деца на хора от горния ешелон на
комунистическата партия, синове и дъщери на министри, държавни служители, посланици, генерали и интелектуалци. В София нямаше пансион, учениците живееха в домовете си. Те бяха доста по-обиграни от учениците в Пловдив, но все така жадни за знания."

В София Мери Мейсън заварва Мерсия Макдермот, която също преподава за една година в гимназията, но и пише тогава своята книга за Васил Левски-" най-големият от български герои, екзекутиран заради освобождаването на своята страна от Отоманската империя", пише Мери. Книгата е публикувана в Англия под заглавието "Апостолът на свободата", преведена после на български и след нейното издаване, Мерсия стана знаменитост, спомня си още тя. 

Мерсия Макдермот тогава е член на Британската комунистическа партия и многогодишен председател на Британско- българското дружество. После тя написва много други книги за България, а последната е мемоарната "Once upon a time in Bulgaria" - "Имало едно време в България". "Всъщност почти всичко, което знам за историята на България, научих от Мерсия", казва Мери. 

Освен работата в гимназията, двете англичанки тогава стават и близки приятелки. "Заедно ходехме на опера и балет, откривахме културните ценности на София. Живеехме заедно в един стар хотел, "Славянска беседа", на десетина минути пеша от гимназията. Когато Мерсия и аз си припомняме тази щастлива година, в спомените ни оживяват нашите недели, когато ние, заедно с половин София, вземахме трамвая до подножието на Витоша и се катерехме нагоре, на връщане сядахме в някой от новите ресторанти за обед, а вечер отивахме на опера. Особено добре си спомням новогодишния ден на 1964-та. Беше ясен слънчев ден, вледеняващо студен. Ние катерехме планината сред замръзнали дървета, първо широколистни, после борове, с пъхтене и огромни усилия успяхме да се качим на Витоша и да погледнем отгоре. Планините се диплеха във всички посоки не само в България, виждаха се и планините в Югославия и Гърция. Тогава аз символично влязох в клуба на човеците, които пълзят нагоре по разни планини и се отписах от тоя клуб едва когато краката ми вече не издържаха - 30 години по-късно".

"Мерсия и аз работехме много здраво в гимназията и това не остана незабелязано. Никой по света не чества така ентусиазирано 400-тата годишнина от рождението на Шекспир през 1964-та, както софийската Първа английска гимназия. Наехме истински театър и всеки клас представяше сцена от пиеса на Шекспир с костюми, предоставени ни от Народния театър. Нечия майка тогава работеше там, добавя с усмивка Мери. Когато 20 години по-късно посетих България, стоях на стъпалата на " Александър Невски", когато един слаб млад мъж ме поздрави. " Другарко Мейсън, каза той, аз играх Цезар!" Тогава разпознах Сава, той играеше в спектакъла. Това беше много щастлива среща".

В мемоарите си Мери Мейсън си спомня и тържествата, тогава ги наричаха "банкети" с колеги по всякакви редовни исторически и политически поводи. "Българите бяха много добри в това, винаги имаше много вино и добра храна, народни и революционни песни и накрая танци. Мерсия и аз научихме няколко български народни песни, помогна ни учителят по музика. Твърде необичайни ми бяха ритмите и извивките, но ние усилено репетирахме, твърде шумно /по български/, докато катерехме Витоша в неделите. Така на тържеството за Осми март изпяхме на два гласа "Слънцето трепти, захожда". Това беше прието много добре, някои колежки дори се просълзиха. Окуражени от аплодисментите, Мерсия и аз приготвихме още една песен за следващия банкет, но, за наше разочарование, повече не ни поканиха да пеем..."
След тази година в София, която добавя различни цветове към впечатленията и от престоя в Пловдив, Мери Мейсън решава да се завърне в родния си Бирмингам при семейството си и така епизодът "България" в нейния живот завършва през юли 1964-та. Но всъщност така и не завършва наистина, защото след като миналата година стана известно, че тя е жива и здрава, много нейни бивши ученици и се обадиха.
   

А всичко започна от едно куче. Младото семейство от Пловдив живееше на първия етаж в един блок, а когато кучето оставаше само, плачеше безутешно. Домоуправителят ги информира, че една възрастна дама от горния етаж се е оплакала и е изразила опасения, че те може би не се отнасят както трябва с животното. Младото семейство веднага отиде да и се извини и да и обясни, че отскоро са го взели и не е свикнало да стои само. От дума на дума стана ясно, че са от България, от Пловдив. " О, Пловдив, казала Мери. Прекарах четири от най-хубавите си години в живота в Пловдив през 60-те".

От тая дума нататък следва приятелство, мемоарна книга и нови туристи от Англия. Както се казва, думата дума отваря...И прави истории.

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ПЛОВДИВ:

„Столипиново” отново тъне в боклук

Катастрофа между линейка и микробус в Пловдив

След реакция на възмутени родители: Спряха строеж на Младежкия хълм в Пловдив (СНИМКА)

Арестуваха четирима дилъри на дрога и марихуана в Пловдив

Пловдивски университет избира ректор измежду...1 кандидат

Зам.-кметът на Пловдив Пламен Панов и маестро Диан Чобанов рекламират заедно града на туристическо изложение

Задържаха по погрешка чуждестранни студенти - объркали ги с мигранти

Свързват чрез жп линия Летище Пловдив с града

След Баба Марта: Първият щъркел кацна в Пловдив

Доц. Иван Соколов: Имаме възходящ тренд на трите изложби АГРА, ВИНАРИЯ И ФУДТЕХ

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com