Навръх Никулден: Най-новият храм в Пловдив отбеляза своя празник

Освен че е последният построен засега в Пловдив храм, „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ е уникален и забележителен с архитектурата си, вътрешното си оформление и красивия резбован иконостас. Църквата представлява еднокорабна, еднокуполна базилика с височина 22 метра и площ от 200 квадратни метра. До него се издига 24-метрова камбанария с два вградени часовника.

Историята на храма започва 10 години по-рано, когато бизнесменът Кирил Василев вижда в украинския град Николаев малка църква, посветена на Свети Николай Мирликийски Чудотворец.  Решен да изгради същия по образ и подобие храм в Пловдив, Кирил Василев се обръща към местното кметство, което одобрява намерението му и дарява терен за строителството. 

В хода на подготвителните работи, по препоръка на пловдивския митрополит Николай, размерите на храма са увеличени два пъти и половина спрямо оригинала в град Николаев. Архитектурният проект е дело на архитект Илко Николов и неговия екип. Така се стига до първата копка, която е направена навръх Никулден през 2010-та година.

При изграждането са използвани сложни конструкции, които правят сградата по-устойчива на земетръс и значително по-лека в сравнение с традиционното монолитно строителство. За пръв път в историята на храмовото строителство в България е издигнат метален купол с диаметър 10,7 метра, тегло 12 тона и височина 5,5 метра.

При избора на цветовете е използвана руската традиция храмовете отвън да се оцветяват в бяло, синьо и златисто.  От външната страна храмът е покрит с 12 см минерална вата, импрегнирано дърво и 3 пласта хидроизолация. За обшивката на големия купол, както и на четирите по малки кубета и на купола на камбанарията, е използвана специална, оцветена в синьо и украсена със златни звезди неръждаема ламарина с титаново покритие, произведена в Украинския институт по титан “Фико”. Основният купол е обшит с небесно-сини метални плочки и 36 броя звезди. Монтажът е извършен от украински и руски специалисти. Двуметровите кръстове са изработени и позлатени в работилниците на известния украински манастир Киевско-Печорска лавра. Закрепването им е направено от трима работници, качени в коша на подемна вишка, които използват специализирани уреди като лазарен отвес и компас, за да ориентират хоризонталните части на кръста точно в посока “север-юг” според изискванията на източноправославния канон.

Майстори от прочутия леярски род Велеганови отляха камбаните по технология, която се е предавала от поколение на поколение. Общо за храм „Св. Николай Мирликийски” са отлети 6 камбани, като най-голямата е 200 килограма, а най-малката – 30 килограма. Редът на камбаните - 200 кг., 100 кг., 80 кг., 60 кг., 40 кг. и 30 кг. е изчислен така, че да може да се изпълняват традиционните мелодии, приканващи миряните да дойдат в храма.

Иконостасът е дело от ученици и учители от Професионалната гимназия по архитектура и дърворезба “Христо Ботев” в гр. Пловдив и представлява истинско произведение на изкуството с размери 7,25 метра на 7,50 метра и тегло 1,5 тона, като носещата му конструкция е създадена от бял бор , а дърворезбите са изваяни от липа.

Освещаването на храма бе извършено на 9 май 2015-та година. Първата Божествена света Литургия възглави по покана на архиерея на Пловдивска епархия Негово Високопреосвещенство архиепископът на Йопия Дамаскин от Йерусалимската патриаршия. В съслужение с него бяха Високопреосвещените митрополити Пловдивски Николай и Великотърновски Григорий, Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Белоградчишки Поликарп, тогава викарий на Видинския митрополит, архим. Евтимий от Видинска епархия, както и много свещеници от епархията и страната. Специално за събитието кипърски свещеници донесоха за поклонение частица от мощите на двама велики светии – Свети Николай Чудотворец Мирликийски и Свети Лука Симферополски.

С храм "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" църквите в пловдивския район "Западен" станаха две. През 2008-ма година тук официално бе открит и храм "Свети Климент Охридски", който е единственият в града, носещ името на Охридския чудотворец.