Решено: Няма да има културен център в Гарнизонна фурна в Пловдив

"С Гарнизонна фурна се върнахме в изходна позиция. Тази подписка ни пречеше да стартираме каквото и да е там. Община Пловдив и Общинският съвет бяха достатъчно толерантни, за да дадат още една година за подписката и вече имаме ясно становище, че няма да се случи това, което предложи господин Миразчиев", заяви след гласуването кметът на града Иван Тотев. Той допълни, че в кулоарите на общинския съвет е получил идеи, които отново ще бъдат разгледани. "Имаме предложение за детски център, отново имаме и предложение от район "Западен" за парк, така че отново отваряме темата и до месец - до приемане на бюджета, ще видим какво решение ще се вземе", допълни кметът. 

Бившата Гарнизонна фурна бе прехвърлена от Министерски съвет на община Пловдив в края на 2015-а година. Теренът включва общо 9 сгради, които са в окаяно състояние и бяха предвидени за събаряне. Още при приемането на обекта, от район "Западен", където се намира имота, бе обявено намерение да се изгради модерен парк, който да стане естествено продължение на Младежкия хълм. За целта бяха отделени 350 хиляди лева, с които да се съборят старите и опасни сгради. Точно преди стартирането на демонтажа обаче, художникът Емил Миразчиев се обяви публично срещу събарянето и настоя Гарнизонна фурна да бъде пробразувана в културен център. Гражданската инициатива поиска тези 350 хиляди лева за преустройство на основната сграда. То включваше инвестиции от 4 милиона лева в културно съдържание, а в облагородяване и ремонт - 1,5 милиона лева. Хората на Миразчиев искаха общината да предостави базата на символичен наем от 1 лв. годишно.

Кметът на район "Западен" Димитър Колев проведе серия от срещи с граждани, като дори направи и обществено обсъждане в намиращото се наблизо читалище. Освен това живеещите край Гарнизонна фурна внесоха подписка, с която поискаха инвестиционното намерение да се осъществи и на запустялото място да се изгради парк. Въпреки всичко, от общинската администрация дадоха шанс на гражданската инициатива и отложи събарянето на сградата с повече от година като даде възможност на общинския съвет да реши съдбата на спорния имот. Парите, предвидени за бутане, бяха пренасочени за други дейности в района.