БХК изпрати до парламента своите аргументи в подкрепа на Истанбулската конвенция

"Истанбулската конвенция има ясни цел и обхват – да защитава жените от всички форми на насилие. Това е нейната основа и с това тя заема своето специфично място в международното право за правата на човека", посочва Кънев.

Нов превод на български на Истанбулската конвенция може да изчисти спекулациите

Български медии бяха поканени в Съвета на Европа за уточнения относно Истанбулската конвенция. Общото между противниците на текста е, ...

Прочети повече

Председателят на БХК казва и, че "появилите се в българските медии публични изявления за някаква друга цел, свързана с правата на транссексуалните, с признаването на „трети пол“ и на еднополови бракове, с посещаване на дамски тоалетни от мъже, които свободно определят пола си, с правата на спортисти-мъже да участват в състезания между жени и пр. са неща изцяло извън нейния предметен обхват". И изброява, че "Турция, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Кипър, Румъния, Грузия" са ратифицирали конвенцията.

Кънев даде и своето обяснение за заблудата относно т.нар. трети пол. "За съжаление, извън умишлените опити да се саботира ратифицирането на Истанбулската конвенция, повод за горните спекулации дава и погрешният ѝ превод на български език, който е поместен на интернет сайта на Съвета на Европа. В чл. 3в от българския превод при определянето на „пол“ е допусната груба грешка. Това определение, което е със строго определено значение за целите на конвенцията и различно от това, което е възприето в някои академични среди и теории, всъщност се отнася до „социален пол“, с който термин в българския текст на чл. 4 е преведен термина „gender“ от английския оригинал и „genre“ от френския оригинал. Погрешният превод създава впечатление, че Истанбулската конвенция разглежда биологичния пол като социален конструкт. Това някои недобросъвестни опоненти на конвенцията тълкуват като налагане на нашата страна на задължение да признае възможността едва ли не всеки да избира пола си според моментните си потребности. Нищо подобно обаче не следва от нея, ако определението от чл. 3в се преведе правилно и се осмисли на фона на другите разпоредби на конвенцията. Преводът на международните договори по правата на човека на български език винаги е бил сериозен проблем. Понастоящем за съжаление няма нито един такъв договор, който да е преведен правилно. Терминът „gender“, или както е преведен на български език „социален пол“, има важно значение в конвенцията, а ангажиментите, свързани с него, макар да нямат нищо общо с признаване на права на транссексуални хора, на „трети пол“ или на еднополови бракове, са един от важните жалони в развитието на международното право за правата на човека. Чрез това понятие конвенцията определя задълженията на страните да преследват и наказват насилията, на които жените са подложени поради това, че обществото им е предписало определени социални роли или поради това, че те искат да се отклонят от тези „роли, поведения, дейности и характеристики“, свързани с устойчиви обществени очаквания. „Джендърно-базираното насилие“ (отново с погрешен превод в член 3г от конвенцията) в тесния смисъл на думата е аналогът на „престъпленията от омраза“, които други международни документи свързват с насилията срещу етнически и религиозни групи", казва той.