Георги Вулджев: Разделението, което в момента наблюдаваме в обществото, не е заради някакъв здравен казус

Какво мислите ще видим, ако се направи социология на това какъв е демографския профил на 20%-те процента ваксинирани и на 80%-те процента неваксинирани? Има ли нужда от социология дори, за да ни посочи очевидното?

Здравният министър: Не си даваме сметка какво ни чака, зеленият сертификат важи докато не кажем друго

Почти 10 е сериозността на положението по десетобалната система. Народът ни е изправен пред огромно изпитание. Повечето хора не си дава...

Прочети повече

Ваксинираните са бели, високообразовани, професионалисти с доходи над средните, живеещи в големите градове и по-конкретно в по-скъпите квартали на големите градове, работещи вероятно в сектора на услугите (особено ИТ). По-високата средна и висша класа. Буржоазия, която е много политически активна - това са хората, които взимат основно участие в политическия процес и гласуват редовно", пише икономистът Георги Вулджев във Фейсбук.

"Неваксинираните са по-ниско образовани, с по-ниски доходи, живеещи или в по-малки градове и села или в по-евтините квартали на големите, работещи по-непрестижни професии, с по-голяма нестабилност в трудовия живот. В тази много голяма група (80% от населнието), разбира се влизат и ромите. Тази част от населението е по-политически неангажирана, гласува нередовно.

Тези неща са очевидни. Самите 20% ваксинирани именно по тази разделителна линия атакуват 80-те. Те са прости, необразовани, "ганьовци". Разбира се, има изключения и от двете страни, но като цяло, почти всички от по-висшата класа са ваксинирани, и почти всички от по-нисшата не са. От самото начало има ясно разделение на класова основа по отношение на ваксините и особено избора дали да се ваксинираш.

Именно в контекста на това класово разделение, конкретно по казуса с ваксините, "Зеленият сертификат" е различен тип ограничителна мярка от локдауните, които се налагаха преди. Тогава нямаше експлицитно разделение между първа и втора категория граждани. Сега такова има и то някак си почти изцяло съвпада с разделителната линия между политически активната буржоазия (първа категория) и всички останали (втора категория).

Ресторантьорите няма да могат да повярват на сертификатите на клиентите

Зеленият сертификат е хубаво нещо, но така не става. Тази позиция изрази в сутрешния блок на БНТ Красимир Иванчев, председател на Русен...

Прочети повече

Самата концепция, че свободата може да се опредмети, "комодифицира" един вид (ако ще реферираме към Маркс) от държавата под формата на някакъв сертификат е дистопична и инстинктивно плашеща за всеки човек. Дистопичните нотки не могат да бъдат игнорирани. Различни степени на подобно опредметяване винаги има (под формата на лични карти, паспорти и подобни документи), но тя е частична и по-важното е, че не засяга нещо толкова битово като това къде мога да се придвижвам в рамките на държавата, града, дори квартала и (за Бога!) улицата на която живея. Дали мога да посещавам ресторанти, театри, нехранителни магазини и т.н.

И така, ако искаш да не си "втора" категория човек, трябва да се подчиниш на буржоазията, да се откажеш от свободата си на личен избор и да се ваксинираш. Както тя се опитва да ти заповядва от самото начало. Тогава ще си награден със опредметения израз на твоите права, които държавата на "първата" категория хора преди това ти е отнела.

Да, на пръв поглед всичко това уж е за "доброто и здравето на население" и на самите неваксинирани. Но коя ли репресия не се е представяла като начин да се "помогне" и "цивилизова" някой "прост" народ от класа, която вижда себе си като "по-просветена"? Репресиите срещу неваксинираното простолюдие се подкрепят толкова ентусиазирано от представителите на буржоазията, защото това е начин простолюдието да се научи да си знае мястото. Да осъзнае, че то е под тях в йерархията на обществото и трябва да им се подчинява. Това е класово насилие през държавния апарат. Всеки от неваксинираните инстинктивно осъзнава това. И именно затова реакцията към "Зелените сертификати" е толкова гневна."