Плоча в памет на зверски убити българи в Босилеград отиде на "съхранение" с цел опазване

Източник на Actualno.com коментира, че полицейският началник на града Новица Стоянов неофициално е заявил, че не е било възможно плочата да бъде охранявана на мястото, на което е оставена и за което няма разрешение да бъде поставена и е била прибрана, за да бъде съхранена от вандалски прояви и да не стане дипломатически скандал.

КИЦ "Босилеград": Сърбия продължава да асимилира и обезбългарява Западните покрайнини

На 27 ноември се навършват 97 години от подписването на престъпния Ньойски договор - част от системата на Версайските договори, върху...

Прочети повече

На 23 май председателят на Демократичния съюз на българите Драголюб Иванчов и членът на Главния съвет Димитър Димитров писмено са поискали среща с кмета на Босилеград и председател на Националният съвет на българското национално малцинство Владимир Захариев, за да говорят за поставянето на паметната плоча с имената на жертвите от Босилеградският погром на 15-16 май 1917 година. Става въпрос за четата на Коста Пекянец, която в продължение на два дни мародерства над мирното българско население. В селата Горна и Долна Любата, Босилеград, Долна и Горна Лисина, Топли дол, Долна и Горна Ръжана, по особено жесток начин са убити 32-ма мирни жители по домовете им.

На 24 май около 9:00 часа плочата е оставена пред сградата на общината, докато Иванчов и Димитров са чакали в приемната. Кметът Владимир Захариев е отказал да ги приеме с обяснение, че е зает и че ще ги приеме на другия ден т.е. днес (25 май). Около 11:30 часа паметната плоча временно е била оставена в оградената алея изправена до паметника на Левски. Вероятно по този повод в Босилеград през целия ден имаше видимо засилено полицейско присъствие, пише БГНЕС.

На 25 май сутринта около 8:45 часа, според разказ на очевидци, в присъствието на началника на полицията в Босилеград Новица Стоянов паметната плоча е била натоварена в кола "Лада Нива" на градското комунално предприятие и е откарана в неизвестна посока.

На журналистически въпрос кметът Захариев е отговорил, че не е запознат със случая.

В Босилеград българите се борят за учебници на български език

Проблемите на българското малцинство в Сърбия са основно заради това, че от 1987 г. основното училище в Босилеград не се изучава бълг...

Прочети повече