В „Културен салон АБВ“ бе представена книгата на проф. Андрей Пантев „Историческа еволюция на политическата демокрация

При представянето на книгата си, в която проф. Андрей Пантев прави исторически разрез на народовластието като форма на управление и съпътстващите го процеси, подчерта, че патриотизмът не е професия.

„…Патриотизмът не е хонорар, още по-малко – партийна субсидия. Патриотизмът е това, което сме научили на бабино коляно, песните на бабите ни, тревичката на родния ни дом, първата двойка, първата шестица, първата целувка. Това е нашето Отечество. И никой да не ми внедрява какво да обичам и какво да не обичам.

Исторически ние загубихме 19 век, в 20 се проваляме. Не можем да променим света, но можем да променим себе си. Светът като благодат и поведение съществува, въпреки нашите забежки. Все пак ние сме позитивни носители на една позитивна идея. Тя може да не се осъществява никога, но си струва пак да се стремим външно или искрено към нея. Това съм се опитал да кажа с тази незначителна и скромна книжка – нищо особено. Напомням ви неща, които знаете. Аз ви казвам за страдание, аз ви разказвам за разочарование, колко много велики идеи са пропадали. Защото в тези идеи, когато се внушава идеята, че те са по-важни от хората, от съдбата на отделния човек, те пропадат.

Демокрацията трябва да внесе повече в хладилника и в библиотеката на отделния човек. Иначе това е декларация, фарисейство, лицемерие, симулация…“

Румен Петков, председател на ПП АБВ:

„…Интелектът оскърбява посредствеността. А проф. Пантев излъчва интелект. За съжаление, днешните ни институции бликат от посредственост. И това, може би, донякъде обяснява общата ситуация, в която сме…“

Проф. Валери Стефанов, директор на Университетско издателство "Св. Климент Охридски":

„…Темата за битието на демокрацията продължава да е актуална. Демокрацията е важен проект за организацията на обществения живот и за добра социализация на човеците. Ако гърците са направили демокрацията, то е за да овладеят тези неясни сили, които бушуват във всяка власт. Демокрацията винаги е сдвоена с етически компонент, с нравствен компонент. В модерната демокрация питането е не просто чия е силата, а къде е справедливостта. Така се ражда модерната демокрация, от тези два въпроса…“