Ако можеха да говорят!

Само една въздишка смущава кестените.

- Ееех, какъв бях аз – „Генерал Скобелев“! Белият генерал! С белия си кон! Сега ако мина с него по улицата, дето ми кръстиха, конят ми ще стане кафяв!

- Не се оплаквайте, генерале! – обади се „Цар Освободител“. - Има и по-зле от вас! Я вижте какво направиха на Дондуков!

„Александър Дондуков“ увеси мустак:

- Аз не съм Дондуков! Станах за смях вече. Всички казват, че съм бил ДонДупков! Ох, ако ми падне тая Фандъкова, на павенца 10х10 ще я направя…

Беше ред и „Раковски“ да се включи:

- Ами аз. Първа българска легия! Втора българска легия! И накрая какво? Тая велоалея!

Тук „Граф Игнатиев“ едва прикри обидата си:

- Вижте ме и мен! Граф! Приличам на някакъв обикновен лорд.

Президент Линкълн се провикна от Овча купел:

- Стига сте мрънкали! Дупки имали! Елате да видите аз каква дупка имам! Поне 43 милиона лева!

Ул. „Христофор Колумб“ се включи в софийската беседа:

- Аз много съм бродил по света, толкова дупки, такова нещо не съм виждал и в Саргасово море…

Един величествен глас го прекъсна. Гласът на „Цар Симеон“:

- Аз колко красиви неща съм построил, защото Данчето не беше кмет на моя Велики Преслав!

Обади се и друг цар – „Цар Иван Асен ІІ“:

- Не се карайте! Всички сме ѝ търпели багерите на кметицата. Дори и аз! Аз, дето толкова територия съм прибавил към България, колкото сега не могат да откраднат!

„Пенчо Славейков“ разведри тягостната обстановка:

- Да гледаме по-фисолофски на нещата. На мен пък ми бетонираха дърветата! Да си вградят сянката в тоя бетон, да си вградят!

Един дрезгав, но мъдър глас се обади:

- Да ви имам проблемите! Аз съм патриарх на Българската църква, пък ми викат „попа“. Като че ли съм некакъв фолкпевец – като Радо шишарката и Попа! И тоя строеж на метрото се проточи повече и от турско робство…

„Цариградско шосе“ се разкрещя:

- Не, това безобразие повече не се издържа!

Свободата да си мълчиш

Премиерът каза, че у нас имало свобода на словото. И е прав, ако и да го иронизират. Свобода има. И медийна, и всякаква друга свобода. ...

Прочети повече

„Цар Освободител“ се опита да го успокои:

- Не се вълнувай толкова, че пак ще станеш на вълни. Какво да кажа аз – станал съм някакъв жълтопаветник. Ето, пак откраднаха 80 метра от паветата ми. Жълтите! Гордостта ми!

Беше време и „Христо Ботев“ да се обади:

- Да ви кажа честно, забелязал съм, че най-много дупки се отварят след тежка Политическа зима! Пък да видим!

Някой въздъхна. Всички отправиха взор натам. Беше площад „Македония“. Някой простена:

Дневникът на един волен

Мммм, утро е! Слънцето грее! При това грее само за мен. Е, добре де, да не бъда грандоман! Грее и за жена ми! Днес Чуколов ми каза ед...

Прочети повече

- Бедна, бедна Македония! Един ден ремонтите ще достигнат и до теб, горката!

Тогава се обади булевард „България“:

- Вижте ме мен! Това съм аз – днешната България! Задръстена и прашна! Бупка до дупка и метафора до метафора!

Автор: Калинка Тодорова, Прас-Прес