Четирите годишни времена на новата ни политика

Лято. Васил Божков усети жегата зад ъгъла още преди да стане съвсем напечено. Не дочака началото на туристическия сезон и отпътува, което естествено го сближи със сънародниците му. В странство ние винаги се сплотяваме и преоткриваме. „Българско Лято“ обаче е странно име за политически проект. Особено лято 2020 - или е твърде горещо, или вали, а не се знае и дали гласоподавателите не са си взели почивка. Безспорно това е летният хит. Напомня ни онова позабравено парче на Тоника с лятото, обявено за международно издирване. „Къде си лято“ се наричаше, но ние вече знаем къде е и тихо припяваме: „Връщай се при нас, мило наше лято. Огън върху пясъка да накладем“. Ние обичаме кладите, нали така? Уви, сезонът е надценен дори в песните на Диомов. Храним твърде големи надежди към лятото, то и за ковида главно на него разчитахме, пък не проработи. Божков трябва да е наясно, че сега всички сме готови за свирня, но когато сняг забръска, изискванията ни рязко ще се променят. 

Есен. Имаше ли такъв сезон в тая държава, нямаше ли? При Слави нещата малко попрезряха, то си стана вече ракиено време. Дано не е закъсняла твърде много беритбата на плодове от цялото това лениво политическо градинарство, тръгнало още от Гергьовден. Всъщност Тоника имат лаф и за това. Пеят „лято, дълго като есен“. Но Дългия знае достатъчно собствени песни, за да разчита на други. Повечето не са особено нови, уви. Любопитно би било сътрудничеството с останалите сезонни проекти. Споменахме, че Мая предложи полога си за кукувичи яйца, но това предложение остана висящо. „Пролет пукна, пролет пукна, ние не“. В същото време отношения с Божков са повече в графата „на кукуво лято“. Очевидно е, енергията на Слави започва своя листопад. Но това може да се окаже достатъчно дълго. А и да не забравяме, че една от характеристиките на есента е Циганското Лято. Българска душа, можеш ли разбра...

Зима. Взима, но и дава! Такъв е и Цветан Цветанов, тази добре позната ни къснозрейка. Въпреки цветното си име, сега идва изцяло в бяло. И досущ като снега – ще ни изненада, сигурни сме. После ще стане добре познатата киша, нали не се съмнявате. Студено му беше станало в ГЕРБ, бяха го замразили, но ако се движиш, се стопляш. Движението е живот. Леката атлетика е Царицата на спортовете. А и той нали се сдоби овреме с уютен подслон. Май ние сме тия, които проспаха движенията на Цветанов. Изглежда загрял и във форма. Като доскорошния си приятел Борисов. Но за разлика от него май се покрива по-добре, за да не изстине в Политическата зима, както е казал колегата Ботев. Твърде много лед има тук, за да намесим Тоника. По-удачно ни се струва да потърсим вдъхновение в песен на Веско Маринов. „Този сняг е съвсем нов, / няма спомени за преди, / но ме връща към теб любов, / към деня, в който тръгна ти.“ Забелязахте ли, че брадата на Цветанов е побеляла? Значи ли това, че ще ни донесе подаръци някакви? Така де, само на послушните.

Автор: Драго Симеонов, Прас Прес