Дневникът на Домусчиев

Веднага започнах с промените. Винаги съм мразел разследващите журналисти. Затова ще си направя телевизия само с журнаГлисти.

Всеки си има цена – а аз пазарувам на промоция. Взех един Васил на цената на две Миролюби. Сделката си я бива, ще видите някой ден.

Той, Васко, преди се опита да направи едно журналистическо разследване срещу мен, но след няколко години каторга в Канал 3, се осъзна и сега е по-разумен.

На първата оперативка на новините един журналист става от бюрото и пита: „Ще има ли свобода на словото?“ Викам му: „Къде видя свобода на словото, бе олигофрен!“

Сега е в бюрото по труда.

Казах им и съм им го нарисувал даже. Как трябва да бъдат подредени новините.

Първо – новините, които показват премиера в отлична светлина – например – открива магистрала или детска градина.

После – новините, които са положителни за него – например – Меркел го целува, Макрон го държи под ръка…

И накрая спорта – Борисов играе тенис, премиерът рита мач…

Сега трябва да купим и другата телевизия. Ще сменим само една буква и ще стане ШиТВ. Цветелива Янева иска да прави шоу, а там тъкмо се отвори място за такова.

Мдааа, не се оплаквам. Имам само един проблем. Счетоводителят ми май ще напуска. Не че той се маха, но некакви му искат оставката. Трябва да го спасим някакси. Закъде сме без счетоводител като Влади Горанов.

Добре ми се получават нещата. Цехът за хапчета в Разград върви така, както не е вървял цехът в Дупница на братя Галеви. Янките са доволни. Спокоен съм за бъдещето. Ако нещо се обърка един ден, ще си лежим четиримата на плажа – братя Галеви и братя Домусчиеви, ще пием коктейли и ще си казваме: „Де`а тая ДЕА, колко е хубаво тука!“

Не е лошо да си едър бизнесмен в България. Стига да не забравяш месечните гербови вноски. Иначе ще те хване синдромът Баневи-Арабаджиеви.

Автор: Калинка Тодорова, Прас-Прес