Един ден на обикновения човек във Фалшландия

Вечерта пих някакво уиски, за което сервитьорът ми се кълнеше, че било любимото на сър Уинстън Чърчил.

Не че му повярвах, но не си представях чак да ослепея. Към края на вечерта ми се стори, че сервитьорът се е превърнал в еднокракия Джон Силвър, но не съм сигурен дали не беше алкохолна халюцинация - във всеки случай малко по-късно нямах стотинка в себе си, нито пък телефон, а Джон Силвър каза, че “всичко е точно”. С такъв апломб го произнесе, че се притесних за половата си неприкосновеност.

По-нататък нищо не помня, а ето че и се събудих сляп.

Нямах време и да преживея както трябва шока, защото пих едно хапче за главоболие.

Главата ме заболя още повече, но за сметка на това прогледнах - явно менте хапчето влезе в някакво взаимодействие с менте уискито на Джон Силвър и Чърчил, при което зрението ми се възвърна, но като се видях на какво приличам, неволно простенах:

- Пази Боже сляпо да прогледа!

Излязох да подишам въздух, блъсна ме кола, която беше толкова зле, че се разпадна от сблъсъка, на мен нищо ми нямаше, но шофьорът пострада от някаква манивела, която се оказа на най-печално място.

Побързах да избягам от тази юдол на скръбта и налетях на Джон Силвър от предната вечер - имаше два крака, но ходеше с тъмни очила и тояжка на слепец - явно и той се беше натровил от любимото уиски на сър Уинстън Чърчил.

Хванах го за тояжката и му рекох - върни ми телефона и парите, аз ще ти върна зрението.

Спазарихме се, дадох му от фалшивото хапче за глава, обаче той прогледна само с едното око и ми върна телефона без парите.

Защо ли ми трябваше тоя телефон, в който погледнах и тутакси попаднах на новина, че току-що, в рамките на голямото междучасие, са прокарали реформа, която вади от читанките Балканджи Йово, за да се въведат часове по джендър-нестабилност и флуидност на ануса!

Затичах се обезумял към училището на децата ми и влетях в учителската стая разгърден, рошав, свиреп…

Изчакаха ме да утихна и в първата пауза учителка със синя коса и няколко зъба в устата си ме отрезви.

- Господине, Вие сте болен! - тя ми измери температурата и пулса с поглед. - Всичко си е наред с образованието. Днеска си имаме както обикновено редовни часове по Стратегия на невежеството и безхаберието, а Балканджи Йово никой не може да го свали от програмата, защото лично премиерът всяка година го спасява с голи ръце!

Що ли трябваше да ме подсещат за премиера!

Пуснах си последния му лайвстрийм от Фейсбук и се облещих. Премиерът съвсем сериозно разправяше на група журналисти, че цяла Европа разчита на неговата лична номинация за шпиценкандидат - Лиляна Павлова заема пол-позишън кандидатура за председател на Еврокомисията, освен това поема преговорите с Чък Норис, който за момента е водещ кандидат-инвеститор в “Белене”...

След тая тирада вече реалност и вълшебство окончателно ми се смесиха като в най-чистото детство, аз се разплаках от умиление и се напих с някакво уиски, за което ми казаха, че е любимото на Жан-Клод Юнкер.

Вечерта отидох на изложба с фалшиви картини, но ми беше безразлично - ослепях от любимото уиски на Юнкер и всичките картини ми бяха напълно еднакви.

Автор: Фалшимент Петров, ПРАС-ПРЕС