Обръщение на почетния председател Ахмед Доган към актива на ДПС по повод Коледа и Нова година

Събрали сме се на този ден по традиция да проспектираме следващата година.

Най-характерното за настоящия цикъл на политическото време е ускореният му темпоритъм, ускорената вътрешна пулсация и дълбинния му рефлекс върху всички сфери на живота.

Големите, дълбоките пластове на геополитиката се разместват, и ние не трябва да си затваряме очите за необходимата реформа на нашата партия - като очакване, като адекватно структуриране, и като адекватно действие. Светът не върви на добре. Това за мен е факт, а не предположение.

Затова, от гледна точка на ускорената пулсация на политическото време партията трябва да се реформира с ясен проспект на развитие, с един нов темпоритъм на интеграция. Това налага да се повиши наукоемкостта в политиката, а това, естествено, ще повиши и финансоемкостта.

В един модел за развитие във всички случаи трябва да включва рисковите параметри за развитие на Колективното тяло. За голямо съжаление аз не виждам приоритетно мислене за Колективното тяло. Понятието за "Колективното тяло" ползваме само като метафора. Но Колективното тяло има особена система на усещане, възприятия, оценка, очакване… Колективното тяло има вътрешен живот, който включва съзнаваното и несъзнаваното от гледна точка на оцеляването. В етнологията има един интересен термин - морфичен резонанс, който отчита именно вътрешната пулсация на общността. Ето аз просто ви усещам, убеден съм - вие също ме усещате, дори без да говорим. Морфичният резонанс означава без да говориш да предаваш телепатична информация на подсъзнателно ниво. Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация, затова не се ебавам. Лидерът трябва да резонира с трептенията на колективното тяло.

Не може едно колективно тяло да не си дава сметка за това, каква колективна пулсация произвежда и излъчва. Пулсацията на колективното тяло е феномен.

Анландън мъ?

Аркадашлар, както знаете, сабах секиш, алтън гиби. Сакън, извинявайте, това за Мадам В. го бях приготвил…

Аркадашлар, мисловната парадигма на времето ни налага да направим семантичното сканиране на вертикалната асиметрия и да откроим онези екзистенциални моменти, които определят екзистенциалната темпоралност на социалния вектор. Не приемайте нещата инерциално, като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят.

Когато има разминаване между виртуалния и реалния статус на една партия, на прага се появява една предкризисна красавица, която недвусмислено поставя въпроса “Или, или”. В определено място и време съзнателно съм се подавал на изкушението на въпросната красавица, но с ясното намерение да я преодолея в себе си, без да се приемам насериозно за хищник, а при други случаи почти нежно, но и радикално, съм култивирал неразорани целини, за да поникнат нови рози, на чийто аромат впоследствие съм се уповавал”.

Анландън мъ?

С известна тъга искам да ви кажа, че времето е много сложно. Защото вибрира негативно в различните си пластове. Тези генериращи тревожност реалности изкривяват и ускоряват политическото време. И политическият разум основателно се изкушава да организира и конструира света, в който живеем, по същата матрица.

Информационната епоха фундаментално се отрази в самото битие на политиката. В политиката вече всичко е във всичко, така да се каже онлайн. Няма изолирани действия. Всичко е във всичко. Всички знаете, че съм наблюдател по дефиниция, но явно твърде на сериозно съм се приел като пасивен съзерцател. Но това не означава, че ще се върна в политиката!

Накрая ви призовавам да направим обща молитва: Господи, не ми давай повече, отколкото мога да понеса.

Записа Тони Филипов, д-р, Прас-Прес