Милосърдие на погребения в родопско село

Днес ще ви разкажем как жителите на едно родопско село си помагат при погребение. В доспатското село Бръщен тази традиция датира неотдавна – от около 20 години. Но я споделяме, защото е уникална. А и защото добрият пример на съпричастие и взаимопомощ трябва да се предава, може да е заразителен.

Селото е мюсюлманско и за починал човек се съобщава сутрин рано по микрофон от джамията.

В дома на съкрушеното семейство започват да подготвят покойника, за да го изпратят в последния му земен път. Роднините застават пред дома като армия и се разпределят кой каква задача има да изпълни. С тиха скръб - без говор на висок тон и сърцераздирателен плач. Когато наближи времето за самото погребение, в дома на починалия започват да прииждат неговите съселяни, за да изкажат съболезнования на близките му.

Добрите дела се помнят винаги (Видео)

След само два дни се навършва една година от кончината на отец Стоян Стоянов от Добрич, който приживе развиваше широко-мащабна социална...

Прочети повече

Но не идват само заради това. Носят тави с изпечени баници, пити, кексове, пилешко, ориз с месо и много други готвени ястия. Отделно от това донасят пакети с брашно, ориз, леща, захар, фасул, фиде, спагети, бутилки олио, шоколадови бонбони. И питат опечалените дали имат нужда от още нещо.

Когато приключи погребалната церемония, следва второ важно задължение. Стаята, в която до последния му час е бил покойният, трябва основно да се почисти и измаже, коридорите и стълбите до нея – всичко да блесне. Роднини и съседи отново са на линия и помагат усърдно. Почистването и подреждането на мебели и килими приключва преди да се свечери, когато започват да идват гости от цялото село.

Това за опечалените домакини не е допълнително натоварване, защото всичко е чисто и подредено, а сготвени ястия вече има. Донесени са преди погребението, само трябва да се стоплят и наредят в чинии по масите. Всички идват, за да споменат починалия, да споделят мъката на огорченото семейство и да не ги оставят сами в скръбта им.

С брашното, дарено преди погребението, домакинството в продължение на 52 дена ще пече сладки и соленки и ще раздава на своите съселяни в памет на своя близък. Така ще изпълни своя религиозен дълг. А другите пакетирани храни ще послужат за дълготрайна материална помощ на покосените от тежката загуба. Идеята на тази подкрепа е семейството да не изпадне в беда след като разплати всички разходи по погребението.