Децата, които се радваха, че ще се возят на влак - 76 години по-късно

76 години са дълъг срок от време, участниците в събитията от 10 март 1943 година в Пловдив в голямата си част отдавна не са сред живите. Има обаче още преки свидетели, а когато чуеш какво разказват, нещо засяда в гърлото ти.

Сара Биджерано тогава е била на 4-5 години. И още помни как са дошли някакви хора у тях, наредили са им да си вземат багаж - по една торбичка на всеки и да отиват в еврейското училище. Помни как родителите ѝ са и казали да не плаче, отиват да се возят на влак. И най- страшното - помни колко се е радвала, че ще се вози на влак. А той е бил вече композиран на гара Пловдив и е очаквал евреите, за да ги закара в концентрационните лагери.

Всичко е било въпрос на часове. Докато вътре в училището еврейските семейства са мислели, че ги изселват, вън по-информирани и решени да се борят българи започват трескава подготовка на акт, който така и остава безпрецедентен в териториите и на враговете, и на съюзниците на Третия райх - те не допускат българските евреи да бъдат депортирани. Имената на видните пловдивчани, застанали с целия си авторитет и решителност в тази битка, трябва да се помнят - това са пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, създателят на Пловдивския панаир Обрейко Обрейков, Ангел Станков - председател на Адвокатската колегия, общественикът и журналист Недко Каблешков, журналистът Лука Говедаров, адвокатите Йордан Ковачев и Георги Кръстев. Помнят се и се предават от поколение на поколение думите на митрополит Кирил, произнесени пред уплашените хора със жълти звезди на реверите: "На релсите ще легна, ако и един човек от вас напусне Пловдив."

Пред паметника в Пловдив, издигнат в благодарност на България, спасила евреите, днес за пореден път се събраха еврейската общност, представители на местната власт, ученици, пловдивчани - думите, които бяха произнесени, свързваха в мост онова страшно време с надигналите се пронацистки настроения в Европа, те бяха поредно предупреждение за реалната опасност и за измеренията на този тип мислене.

Ето едно от тези измерения - д-р Нарцис Калева е водещ детски ендокринолог в Пловдив, нейният баща- д-р Нисим Калев, беше един от най-добрите хирурзи в Пловдив. Той е бил едно от тези деца, които, невинни в своето незнание, са се радвали, че ще се возят на влак.

"Затова ние, евреите, сме най-големите патриоти на България", казва д-р Калева. "Оставаме тук, децата ни са тук и се надяваме и внуците ни да са тук. Тази година денят съвпада с християнския празник Сирни Заговезни, когато се иска прошка и се дава прошка. Аз искам да изкажа благодарност на всички, които ни спасиха."