Мъжката гимназия в Русе - ковачница на кадри за строителите на нова България

Ще ви разкажа за моята гимназия „Христо Ботев“, дала образование и професионално поприще на емблематични фигури в българската наука, просвета, култура и политика през последните близо два века (180 г.).

Изминаха близо 40 години (1979 г.) от дипломирането ми в знаковата за града Мъжка гимназия. С носталгия си спомням за великолепните преподаватели, които имаха високи изисквания към нас и всяка оценка се постигаше с труд и знания,  и никога не бе подарена. Незабравими ще останат баскетболните двубои -  традиционни за училището, играенето на хора във вътрешния двор, прескачанията през прозорците, за да избегнем проверката за дълги коси и разбира се невероятното преживяване да скочиш с дрехите в шадравана в градинката пред входа на сградата на 24 май при завършване на средното образование. Младежките бригади, военното обучение и курса по кормуване на леки и товарни автомобили ни учеха на труд и дисциплина, подготвяха ни да се справяме с трудностите в живота след училище. Имаше и драматични моменти. Помня земетресението от 1977 г. във Вранча, Румъния, когато занимания нямаше три дни за строителни ремонти.

Днес, Храмът на знанието в Русе отново е в планови ремонти, продължили от горещото лято до златната есен. По тази причина възпитаниците на знаковото школо усвояват знанието в други три средни училища в града, но скоро ще се върнат в реновираната сграда. А ето каква е историята на гимназията.

Началото на светското образование в Русе (тогава Русчук) се поставя през 1838 г. с идването на даскал  Параскев Дамянов във Варошкото училище. Той въвежда взаимоучителния метод и нови учебни предмети, свързани със светското обучение. Родолюбиви русенци, начело с учителите Параскев Дамянов и Христо Драганов успяват да измолят разрешение от турските власти и събират средства за построяване на новото училище. Новото „Славянобългарско училище” е тържествено открито през 1843 г., но неговото доизграждане продължава и през 1846 г. с дарение от Евлоги Георгиев от Букурещ. Постепенно са привлечени и нови учители като Христо Драганов и Петър Арнаудов (баща на академик Михаил Арнаудов).

В края на 60-те години на ХІХ век класовете се отделят от Взаимното училище и се обособяват в т. нар. „класическо” училище. Модернизирането на класното училище настъпва след 1861 г., когато идват учителите Иван Чорапчиев и Драган Цанков (министър-председател на  Княжество България през 1880 г. и 1883/1884 г.), който става Главен учител на училището. Тогава за пръв път започват да се провеждат изпити за края на учебната година, които русенци следят с интерес. Първото русенско читалище „Зора” е основано през 1866 г. от Драган Цанков. Едни от най-светлите образи на Освобождението: Ангел Кънчев, Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Ганчо Карамаждраков и Ради Иванов са възпитаници на Класното училище. След 1878 г. Русенското класно училище продължава възрожденските просветни традиции. През пролетта на 1884 г. завършва първият гимназиален випуск от 7 младежа със зрелостен изпит. Големият подем на учебното дело е свързан с дейността на: Драган Цанков, Цани Гинчев (известен общественик, публицист и педагог), Петър Арнаудов, Иван Чорапчиев, Димитър Енчев и Нестор Марков.

През 1883-1884 г. става пълно седмокласно реално училище. През 1889 г. е обявена „Държавна реална гимназия” с два отдела - реален и класически. С решение на Градския съвет от 26 април 1895 г., одобрено от княз Фердинанд, гимназията приема името Държавна мъжка гимназия „Княз Борис”. Забележителна дата е 4 октомври 1898 г., когато тържествено е осветена новата сграда. Самата сграда е паметник на културата с национално значение. Строена е 1894 -1898 г. по проект на архитект Петко Момчилов (1868 -1923), завършил в Прага през 1892 г. Ръководител на строежа е бил архитект Я. Шамарджиев, завършил в Гент - Белгия, а предприемач - Ксенофон х. Петров. Проектирането на сградата е възложено още през 1892 г. на Момчилов, тогава заемащ длъжността държавен архитект в Министерството на благоустройството, и известен като „архитект по изучаване и проектиране на мъжки гимназии във Велико Търново, Русе и Видин”. Това е първият осъществен негов проект. Тогавашното Министерство на народното просвещение е държало Мъжката гимназия да бъде образцова и е отпуснало достатъчно средства за уреждане на богати кабинети, аудитории, рисувален и гимнастически салони, лаборатории и библиотека. Строежът на сградата е струвал 720 000 златни лева. Състои се от партер и първи етаж, както и сутерен под цялата сграда, където е било централното отопление с калорифери за топъл въздух, устроени в стената. Възстановителните работи са изпълнени по проект на арх. Пламен Маринов.

За изключителната популярност, високо ниво на обучение и строга дисциплина в гимназията важно значение играе преподавателският състав, начело с директорите. Тук започва творческия си път д-р Никола Бобчев - учител и директор по-късно. Тук в продължение на 4 години учителства Стоян Михайловски. Докато бил учител по френски език в Мъжката гимназия, той написва текста на най-популярния български химн „Върви, народе възродени”, станал химн на българската просвета. Тук учителства и Цветан Радославов (1863 – 1931). През 1885 г., обзет от патриотично въодушевление при завръщане в родината за участие в Сръбско-българската война той написва текста и музиката на песента „Горда Стара планина”, която става  национален химн на България през 1964 г. под името „Мила Родино”. Друг поет е Трифон Трифонов, който учителствал 11 години в нашето училище. В неговото творчество освен поезия и разкази влизат драми и редактирането на сп. „Извор” - 1892 г. (първо средношколско списание в България). В Гимназията е поставено началото на музейното дело в Русе и българската археология от учителите братя Шкорпил.

През 1890-1891 г. тук е учител основоположникът на българската археология Карл Шкорпил, след него Херманшилд Шкорпил създава археоложка сбирка. Тя поставя началото на Русенския исторически музей. Възпитаници на Гимназията са бъдещите светила в българската наука: акад. Михаил Арнаудов, проф. Петър Мутафчиев - историк и проф. Димитър Баларев - химик. Възпитаници на Гимназията са творци със съществен принос в българската национална култура: проф. Боян Пенев - литературен критик, писателят Йордан Йовков, артистът Сава Огнянов, проф. Георги Златев-Черкин - композитор, проф. Стоян Брашованов – основател на Висшето музикално училище в София и мн. др. Учителят Тодор Станчев слага началото на Певческото дружество и заедно със свои колеги-учители  развиват театралната дейност в града. Тук работи и цигуларят Христо Дюлгеров, който по-късно става концертмайстор на Симфоничния оркестър и основател на хор „Родина”.

На особена почит е развитието на физкултурата и спорта в гимназията. За развитието им голямо значение има първият учител Шарл Дюванел, основал спортното дружество „Юнак” в Русе. Неговото дело е продължил Луи Айер - друг швейцарец. Любовта му към България е наистина забележителна. Участва като доброволец в Балканската и Първата световна войни и загива в историческата битка при Дойран. Той е първият спортист, участник в Олимпиада от името на България- 1896 г в Атина. Традициите на спорта в гимназията продължават и в по-ново време и са свързани с учителя по физкултура Димитър Ефремов. Той станал символ на гимназията и е възпитал поколения русенци в обич към спорта. Възпитаници на Гимназията са именитите спортисти: Долорес Накова – световна шампионка по гребане, Стоян Коев и Минчо Тодоров - участници в Олимпийските игри в Хелзинки и Мелбърн, емблематичната състезателка и треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева.

На два пъти в своята история Гимназията е била затваряна. Първият път през 1918 г. по време на Първата световна война сградата е реквизирана за английските окупационни войски. Вторият път, по време на Втората световна война на 7.ІХ.1944 г. сградата е заета от руска военна болница. Учениците и в двата случая продължават обучението си по русенските театри и кина.

След настъпилите промени с решение на Учителския съвет от 30.V.1945 г. Гимназията приема името на поета-революционер Христо Ботев. През 60-те години тя последователно се преобразува в Единно средно смесено училище, Единно средно политехническо училище, Средно общообразователно училище и Средно училище.

Понастоящем в СУ „Христо Ботев” се обучават 1020 ученици в 44 паралелки и 8 пигалии (занимални). В гимназиалния етап профилите са три : хуманитарни науки, софтуерни и хардуерни науки и природни науки.

Учители и ученици гордо защитават близо двувековната история и са достойни наследници на Русенското класно училище и Държавната мъжка гимназия „Княз Борис”.