Незаконните къщи на ромите - история на безнадеждното

Тази история я описвам не за първи път, но си струва. Тя е илюстрация на един проблем, който периодично взривява обществото, противопоставя българи на роми и обикновено се поставя в основата на конфликтите.

Става дума за незаконното строителство. Сега багери бутат едноетажните бунгала край Войводиново, строени кое с тухли, кое с каквото падне от поне 20 години насам. Обитателите изчезват в неизвестна посока, а твърде вероятно в квартала, известен като най-голямото ромско гето на Балканите - Столипиново в Пловдив. Броят на неговите жители никога не е ясен, но последната акция показва как понякога той се увеличава съвсем скокообразно. Но тук става дума за една конкретна незаконна къща, осветена от медиите още в началото. Едно по едно. 

Сега вицепремиера Красимир Каракачанов иска стратегия за справянето с незаконните цигански махали. Обикновено след подобни идеи следва съставяне на комисии, писане на протоколи, прибиране на всичко в една или няколко папки и подреждането им на рафтче. Ефективност нулева. Или - ако се пуснат навсякъде багерите - създаване на реални предпоставки за гражданска война. Не е преувеличено, защото населението, което си позволява да строи където му падне, първо изключително бързо се организира и нанася ответни действия и второ - прави това, защото номерът минава. Войната между общински администрации и самонастанили се роми обикновено се свежда до най-обикновен инат - кой ще издържи по-дълго.

В тази връзка Столипиново, заселено почти изцяло с незаконни къщи, насечено от улички със ширина метър и половина, бележито вече и с хасиенди, изникнали сякаш спонтанно - някои и по средата на улицата, е интересен пример как не в някое забутано село, а във втория по големина град в страната, незаконното строителство разцъфтява, а опитите да се премахне удрят на камък.

Впрочем периодични акции по събаряне има. Обикновено се вдига доста шум, предимно в аванс от медиите, чийто състав в тоя исторически момент е доста млад и очаква кой знае какви революции. Съставът с микрофоните остава разочарован, защото населението приема съвсем равнодушно факта, че багерът ще им вдигне будката или сергията, която те просто след няколко дни ще поставят другаде. Затова не само няма и екшън, ами и сами си ги разглобяват, за да им е по-лесно.

Екшън можеше и беше започнал да става в началото на 90-те, когато по време на мандата на Жан Виденов сериозни багери захванаха да бутат наистина сериозни постройки. Е, бутнаха една и се отказаха, защото стана страшно. Преди година-две бяха бутнати няколко къщи около Марица пак в гетото, но и реакцията беше повече драматургична, защото по закон общината беше длъжна да предостави жилища, така че драмата беше пестелива. Бутаха се къщи в още две ромски махали в Пловдив - Шекер махала и Аджисана. Но при всички тези акции колкото и да са бутнати, много повече остават, а като мине малко време и се забрави, онова силно предприемчиво и съобразително население пак започва да реди тухли. 

Що за стратегия трябва да се приложи спрямо най-известната незаконна къща в Столипиново? Тя не е сбутана някъде из квартала, не е да не се вижда, напротив. Тя е на първа линия на първата голяма улица в Столипиново и до местното РПУ я делят сигурно не повече от двеста метра. Вижда се отдалеч и защото е на ъгъл. На три етажа е.

Когато са вдигали първия етаж - търговска площ, никой още не беше чувал за нея. Прочу се, когато на 20 октомври 2015 година отгоре наляха бетонна плоча и стовариха почти веднага тон тухли и тя рухна. Рухна една ранна утрин, засипа една-две коли и с това се размина, защото, ако беше станало през деня, можеше да има и жертви. Само дето изкара акъла на френски архитект, зет на българското семейство в къщата на калкан. Може само да се гадае какво си е мислел, пристигнал вечерта за пръв път на гости на новите си роднини с жена си и малкото си дете, когато в пет часа сутринта стената до него почва да пада. Френският архитект си събра набързо багажа и замина със семейството си, а какво разправя до ден-днешен за българското строителство, може да се предположи.

Срутването вече направи невъзможно общинските власти да си затварят очите - те обявиха, че къщата е незаконно строена и наредиха на собствениците да я съборят за своя сметка. Собствениците, нейде из Германия, отвърнаха с пълно мълчание, така че напролет общината плати към 20 000 лв, за да събори къщата с багер и да изнесе строителните материали с идеята, че собствениците някой ден ще си платят масрафа. През лятото собствениците се върнаха от Германия и най-спокойно се заеха да си строят незаконната къща отново, тоя път обаче внимаваха с тоновете тухли върху мокрия бетон.

Така къщата се вдигна, красива е, сигурно и удобна за живеене. Собствениците стегнаха първия етаж и там сега можете да си купите килим, това продават. Нагоре довършването предстои. По нищо не личи, че някой ги притеснява. 

За сведение на г-н Каракачанов - къщата се намира точно на ъгъла на улиците "Храбрец" и "Възход" в Столипиново в Пловдив. Отдалеч се вижда. До нея е ДКЦ-то, малко по-оттатък е РПУ-то. И отсега предупреждавам - ако тръгнете да я събаряте пак, само ще се увътрите. Може и да стане наистина опасно. Защо не пробвате първо в общинските администрации? Районната в "Изгрев", специално, беше информирана лично от мен за хода на събитията на всеки етап. И нищо не направи.

Впрочем дългогодишно нищонеправене няма как да се поправи безболезнено. И дали изобщо може да се поправи? Не става и със събаряне посред зима на къщи, търпяни поне 20 години. Всеки юрист ще ви каже, че това мирише на мълчаливо съгласие и както са си живели хората, далеч не всички престъпници и биячи, доста кротка откъм криминогенна обстановка махала във Войводиново впрочем, изведнъж идва багерът и те лишава от подслон. И това не е решение, по-скоро прилича на вендета. А вендетата няма друго особено качество, освен да се пренася от поколение на поколение. Поне така сме чели в книгите за мафията. 

Автор: Веселина Божилова