Археолози откриха мраморен блок от 3-ти век, поредно доказателство за голямо антично светилище на Балък дере (СНИМКИ)

Копаейки в нов непроучен квадрат, те откриват жилище от 13-ти век. При неговото изграждане мраморният блок от 3-ти век е бил използван като укрепващ елемент. Това е поредното доказателство в подкрепа на хипотезата на Ивайло Кънев, че на Балък дере е имало голямо светилище по времето на император Теодосий Велики. Той е най-известен с ревностното налагане на християнската религия, въвеждайки решителна забрана на всички други култове и ереси в империята. При неговото управление са сринати и унищожени езически паметници и постройки и това води до трудното установяване на античните хоризонти днес, споделя ръководителят на експедицията Ивайло Кънев.

Крепостта се намира само на 30-тина километра от Адрианопол, днешен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия, на брега на една от древните реки в Югоизточна Европа – Арда.

Проучванията в землището на село Хухла се провеждат от 2007 година в търсене на голямо светилище в Родопите. Досегашните разкопки сочат, че „първоначално на този нисък връх, в меандрите на местността „Балък дере“ и Арда, е имало изградено езическо светилище от античността. След разгрома на император Валент на 9 август 378 г. край Адрианопол и унищожаването на административния център във вила „Армира“, управлението на района през късната античност се премества тук, припомня Ивайло Кънев.

Голямата късноантична сграда, която открихме при предишни експедиции, е Принципия – седалище на управителя. В началото на 7 век центърът на Балък дере е бил унищожен и администрацията се премества на Лютица, разказва археологът.

По време на тазгодишната експедиция в откритото средновековно жилище археолозите намират уникални артефакти: камбана, сребърен пръстен, както и рамена от амфора с гръцки букви.

От началото на разкопките Ивайло Кънев събира прашинка по прашинка доказателства за съществуването на антично светилище на Балък дере. Археолозите са открили много артефакти като мраморна колона с надпис, посветен на антично божество, започващо с буквата „А“. Според археолога това може да е светилище на Аполон или Асклепий, сравнимо по значимост с най-големите култови центрове през Античността.

Имаме достатъчно податки от епохата на Рим – монети, керамики, надписи. Ясно ни е за какво става въпрос. Продължаваме работа. Площта е над 10 декара с два метра културен пласт. Това е огромна изкопна дейност. За 10 години сме проучили 2-3 %. Ще се копае на това място още 50-60 години, завършва Ивайло Кънев.