България през 2016 година: Бежанската криза – приказки и мерки (Втора част)

Както подобава на толкова голям проблем, и този с бежанците беше и е максимално политически употребяван, а реалните мерки за предотвратяване на ескалация засега изглеждат твърде малко. България все още не е преживяла вълна, каквато преживя и преживява например Гърция – затова и има много въпросителни как бихме се справили, предвид както крайно негативното обществено мнение както към мигрантите, така и към способността на властта да намери бързо решение. Българите определено нямат търпение, обществото ни е наплашено от възможността за терористични атаки с идването на мигранти и не бихме чакали дълго която и да е политическа партия, ако бежанският натиск откъм Турция се усили до нивата, до които търпи Гърция.

Още в началото на годината стана ясно, че само 3% от получилите бежански статут у нас имат висше образование, а всеки трети няма никакво образование. Точно това беше използвано от националистите у нас за изграждане на медийния профил на идващите от Изток – неграмотни и бедни, които биха източили и без това източената ни социална система. И тези аргументи нямаше как да бъдат лесно парирани – защото в тях се съдържаше принципна правота, но и индивидуална несправедливост, тъй като се използваше един и същ етикет за всички.

Какво да се направи? Освен огради, да съставим народно опълчение, предложи често ползваният като експерт от телевизиите за какво ли не шеф на "Информационно обслужване" проф. Михаил Константинов. Идея, която само девет месеца по-късно Динко Вълев повтори – от позицията си на медиен "капацитет" в борбата с "бежанската напаст".

На по-високо ниво (бел. ред. – на хартия по-високо), премиерът Бойко Борисов констатира очевидното – че сме много прецакани заради Дъблинското споразумение. То ощетява външните граници на ЕС, защото вътрешните държави, които са по-богати, биха могли напълно законно т.е. според споразумението, да опитат да превърнат в бежански гета държавите в периферията, още повече, че от Унгария идваха сигнали да влезем в Шенген, за да пазим по-ефективно границата с Турция – и като граница на ЕС. Затова и говореното за по-здрава и висока ограда на границата с Турция не спираше - ограда, която още не е напълно построена и гълта милиони, по предварителна сметка 100 млн. лева. Да се инвестира в защита на границата, казваше на висок глас и Борисов, визирайки да се инвестират пари от ЕС т.е. не нашата държава да харчи пари да пази границата си, а ЕС да даде. Ограда с Гърция обаче не искахме да строим.

Хиляди, но в евро, глътнаха по различни мерки на ЕС бежанците у нас за половин година. Решихме да дадем и 150 000 евро за милионите бежанци от Сирия, намиращи се в съседните на Сирия държави – като Турция и Йордания. А Бъчварова констатира очевидното – няма кого да интегрираме, защото идващите в България мигранти гледаха възможно най-бързо да се изнесат на Запад – както и толкова милиони българи през годините.

България през 2016 година: Бежанската криза – нагнетяване на напрежението (Първа част)

Кризата с бежанците най-ясно показа, че България хем е в Европа, хем не напълно. Защото и нашата държава беше поставена пред ясен избор...

Прочети повече

В крайна сметка, и поради много широкия медиен отзвук за бежанската криза, България реши, че и армията ще може да пази границата, не само "Гранична полиция". Бяха предприети и мерки да могат войниците да стрелят не само ако са нападнати с оръжие, но и при "заплаха". Към началото на декември тази година, по официална статистика с включването на армията като охрана на границата са били спрени 3300 желаещи да влязат в България не през КПП-тата. В данните обаче не се споменаваше колко са опитали да влязат.

Междувременно фактът, че въобще не сме желана бежанска дестинация, се потвърждаваше непрестанно. При обявени от България 1302 места за бежанци от Гърция и Италия, в края на февруари тази година бяхме приели само двама. И това, след като през тази и следващата година по план трябва да приемем 110 бежанци. В края на май вече приехме и още един бежанец, с което имахме налице трима приети. В средата на юни увеличихме бройката до четирима. Към първата седмица на декември бройката вече беше по-голяма – 29 приети, при обещание да вземем 831 бежанци от Гърция и 471 от Италия. Към 8 декември от Италия не беше дошъл нито един бежанец, макар 140 да бяхме проявили желание, поне по документи.

Определено не сме желана дестинация за бежанци и мигранти, но все пак сме част от пътя към желаните дестинации – затова и повече държави имат интерес да си пазим границата добре. Чак от Великобритания го доказаха – вече бившият британски премиер Дейвид Камерън ни изпрати "джипки", след като Бойко Борисов го повози на своята джипка при посещението на британеца у нас. А коалиционният партньор на Борисов – Валери Симеонов, заплаши, че "Патриотичният фронт" няма да подкрепи бюджета за догодина, ако не завършим пустите 131 километра ограда. Патриотите действително не подкрепиха бюджета, но аргументът за оградата беше забравен – вместо него беше посочен друг аргумент - 300 лева минимална пенсия на месец или поне 200 лева, но с индексиране на останалите пенсии. А че планираме и предприемаме мерки едва като се случи нещо, за пореден път беше доказано след кризата в Идомени, когато Македония започна да затваря границата си. Чак тогава военният министър Николай Ненчев обясни, че тепърва ще се правят планове и оценки откъде през българо-гръцката граница биха могли да тръгнат мигрантски потоци. Те така и не тръгнаха – мигрантите от Гърция гледаха все на запад, не на север.

В началото на март държавата обяви сериозен успех – договорихме се за връщане на мигранти с Турция, а на 5 май подписахме споразумение. Бързо обаче показахме, че не вярваме в тази мярка като панацея – още в края на май месец, преди в Турция да бъде направен опит за преврат, външният ни министър Даниел Митов заговори, че трябва да имаме резервен план, ако Турция реши, че споразумението е просто добро пожелание. А Анкара съвсем скоро реши, че действително е добро пожелание и в борбата да получи повече облаги от ЕС – повече и по-бързо от обещаните 3 млрд. евро по споразумението с ЕС за реадмисия, започна да пропуска "профилактично" повече мигранти. И на вътрешния министър Румяна Бъчварова ѝ остана само да се възмущава, че Турция не спазва договореното. А още по-тревожно беше, че масово потенциално опасни мигранти и то определени като такива от службите остават или преминават през наша територия за Западна Европа.

Предвид възможността от "мигрантско наводнение", Борисов започна да говори и да се старае да угоди на Турция. Затова и при сключването на споразумението между ЕС и Турция за връщане на бежанци – за всеки нелегално влязал в Европа мигрант, Турция дава на ЕС по един регистриран в нейните лагери сириец, премиерът ни гърмеше фанфари – по-добре такова споразумение, отколкото нищо. Борисов твърдо прокламираше, че вече сме защитени със сключената сделка ЕС – Турция и дори опитваше да трупа политически дивиденти, че е "провидял" още от библейски времена как най-хубаво било лагерите за бежанци да са само в Турция. Не обясни обаче какво точно би принудило Ердоган да удържа мигранти и бежанци, без да ги използва като оръжие за натиск върху ЕС.

Светът през 2016 година: Неуспешният преврат в Турция

Роди ли се окончателно през тази година диктатор точно до югоизточната граница на България? Да. Докъде ще стигне той – времето ще...

Прочети повече

Въпреки че вече сигурността ни беше гарантирана (бел. ред. – по словата Борисови), МВнР излезе с предложение за затягане на условията за живот на чужденци в България. Основният аспект – да има обособено място, където да се настаняват чужденци, искащи статут, за да бъде установена самоличността им т.е. кои са и заплаха ли са.

Как обаче се спазвахме с опазването на границата в цифри – при строежа на оградата, при включването на армията, при споразумението с Турция? За цялата 2015 година, за незаконно преминаване на самата граница с Турция бяха задържани 5000 души. За първите три месеца на тази година обаче опитите да бъде премината границата ни с Турция бяха 10 000. А за първите 10 месеца на тази година статистиката сочеше 16 000 задържани мигранти!

За съжаление отвъд тази гола статистика прозираха тревожни неща. Първо – оказа се, че над 8000 мигранти са задържани на границата ни със Сърбия – от нашето МВР. За първото полугодие на тази година нашата полиция задържа 7000 мигранти на границата със Сърбия. С други думи – те бяха преминали през цяла България, преди да бъдат хванати. Каналджийство или да?! Твърдо да и то покровителствано от държавата – след като арестуваните нелегални мигранти при сръбската граница се увеличаваха, а арестуваните каналджии намаляваха. Разбира се, Белград нямаше как да толерира вечно тази наша (и на Гърция) политика на отърваване от проблема. Започна се с оплаквания, после - с обвинения, след това с обявяване на мерки – строеж на огради. А ние си знаехме нашето – поредният репортаж на чужда медия ни представи в негативна светлина, твърдейки, че борим мигрантската криза с бой и кучета по границата. Това не ни трогна – дори Българската православна църква официално се обяви за ограничаване на приема на бежанци - да помогнем на вече дошлите, но да не приемаме повече.

Как обаче помагахме дори на тези, които се престрашаваха да минават или даже да искат да останат в България? Отговорните държавни органи по стар обичай – първо помагат на себе си, после на когото уж трябва. Крещящият пример – в края на 2015 година Агенцията за бежанците (ДАБ) хвърляше тонове храна, предназначена за бежанци, защото нямаше кого да храни, а в началото на април МВР пусна обществена поръчка за храна за бежанци – за 4,1 млн. лева. А ДАБ реши да даде 136 906 лева за финес на открито, волейболна площадка и игрище за минифутбол в центъра в Харманли. 75% от тези пари трябваше да дойдат от ЕС.

За недомислици пари намирахме, но до края на април не бяхме дали и евро за сделката от 3 млрд. евро между Турция и ЕС. Хем искахме Ердоган да държи далеч мигрантския поток и да не го прави вълна, хем без пари. Може би заради такива "бюджетни" липси ЕК започна да обмисля как да глобява, ако не приемаш бежанци по квотния принцип. Но към 5 май Бойко Борисов открито държеше курса "на солидарност" и защитаваше квотите, може би с идеята, че нашата не беше кой знае колко голяма, а и премиерът знаеше, че никой мигрант не иска да седи в България – или почти никой.

Светът през 2016 година: Войната в Сирия

Когато сирийските бунтовници влязоха в Алепо през лятото на 2012 година, това беше върхова точка в тогавашния им все още млад и идеалис...

Прочети повече

Предвид настроенията на Вишеградската четворка за бойкот на квотите, темата с оградите и по нашата граница пак стана актуална в средата на годината. Към Гърция твърдо решихме да не строим, но важният въпрос беше как пазим дори там, където има огради? Според бившия директор на "Гранична полиция" ген. Валери Григоров МВР не правеше достатъчно, защото на първо място не искаше прозрачност, която бързо би показала кой, откъде и как – за каналджиите. Затова и новини като тази, че "Фронтекс" мисли да помага за охраната на границата ни нямаше как да са еднозначни, но учудващо граничната служба на ЕС не обяви да ни включва в обявени от нея тестове за сигурността по външни граници на Европейския съюз. Разбира се, имаше и позиции за решаването на проблемите като "трябва да се стреля на месо" – от Валери Симеонов.

Освен темата с оградите обаче, имаше и други мерки – например страшно критикуваната при удобен случай наредба за интеграция на бежанци в България. Тя дава възможност на общини да сключват договори за интеграция с получили статут на бежанци и да получават пари за това. Според дипломата Симеон Николов обаче по-ефективно решение за България би било да не даваме бежански статут, а хуманитарен – за да не може страни от ЕС да ни връщат бежанци.

Към средата на август статистиката показа, че все повече мигранти – в пъти повече, биват хващани някъде на българска територия, а не при границата с Турция. Това стана факт след преврата в Турция. МВР, без да се свени, започна да търси начини как да наема ловци на бежанци, а Бойко Борисов убеждаваше как трябва да скланяме глава пред Ердоган. Лидерът на ДСБ Радан Кънев нарече това антибългарска позиция, а турският премиер Бинали Йълдъръм буквално инструктира лично Борисов в Анкара как трябва да убеди ЕС да махне визите за турски граждани още в края на октомври, което не се случи – заради твърдата позиция "против" на Европейския парламент. На тази позиция ни най-малко не повлияха призивите на Борисов за визи за турците, защото иначе България можела да бъде наводнена от връщани от други страни-членки на ЕС бежанци към първата страна по регистрация т.е. към нас. Не се промениха нещата и след заплахата за Борисов, че няма да пуска самолети с бежанци от Европа за София. Всъщност и досега никой от ЕС не е тръгнал да ни връща бежанци. Борисов пък се разсърди как заради курсовете от Анкара до Брюксел му излезе прякор на пощенски гълъб.

Към края на август стана ясно, че мигрантите, които идват у нас, вече са основно афганистанци. ДАБ пък предприе мерки да има помещения от затворен тип в бежанските центрове, което бързо беше одобрено, след като напрежението в лагера в Харманли растеше. Мерките на огради и затваряне обаче си оставаха единственият държавен отговор на ребуса "бежанци", защото хем те не искаха да се интегрират, а да отиват на Запад, хем не се разработваха каквито и да е политики за интеграция и такава просто нямаше.

И след като бежанските центрове и оградите се превърнаха в единствените ни опции, националистическите партии като ВМРО и НФСБ поискаха центровете да се затварят, да са само на границата – далеч от очите, далеч от сърцето. Но къде точно на границата – пълно мълчание.

България през 2016 година: Българската кандидатура за генерален секретар на ООН

Според редица експерти и анализатори българската номинация за генерален секретар на ООН беше една от най-големите грешки на кабинета "Б...

Прочети повече

Заради този сериозен политически натиск, ГЕРБ буквално почна да крие къде планира да прави лагери. Вътрешният министър Румяна Бъчварова разкри, че може да строим палатки и да разполагаме фургони за бежанци, но нито дума къде. Варианти се търсеха, но по възможност без шум, за да няма веднага протест. Защото чуеше ли се нещо, моментално следваше недоволство – например в Телиш. Стигна се дотам, че след големия бунт в Харманли председателят на ДАБ Петя Първанова обяви публично, че няма да се правят нови лагери, но скоро след това темата с лагерите се превърна в политическа битка.

При годишната си реч за състоянието на ЕС, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер даде обещание Съюзът да помогне с пари, с хора и с техника на България за спиране на мигрантския поток – 250 граничари и 50 превозни средства. Бойко Борисов поиска 160 млн. евро европейска помощ и след речта на Юнкер получихме 108 млн. евро, като ЕК изрично уточни, че това не са пари за огради, а за вътрешна сигурност и за изграждане на нови приемни центрове! При това публично уточнение на Брюксел, в началото на декември, след като вече беше станала вицепрезидент с подкрепата на БСП, Илиана Йотова обяви, че сме поели ангажимент за три бежански центъра и не получаваме 160 млн. евро, както се кълнял Бойко Борисов. За три лагера сме поискали 18,9 млн. евро. От ГЕРБ отговориха по-витиевато и че евентуално ще се правят центрове до границата, а не сме поемали ангажимент за нови, постоянни бежански центрове. Трябваше Брюксел официално да обяснява и ЕК каза, че сме поискали пари за центрове, без да казваме колко центъра ще строим. В крайна сметка вътрешният министър Румяна Бъчварова потвърди, че държавата обмисля да строи три затворени площадки за бежанци - не центрове, а с фургони, да се ползват само в случай на нужда от бежански натиск. А ЕК ни даде още почти 50 млн. евро заради бежанците. Три площадки за по 400 души и само за една имаше яснота къде ще бъде – до Лесово. В подготовката за евентуален бежански натиск подготвихме и още 2000 войници за границата.

Междувременно ДАБ поиска промяна в закона – който мигрант е регистриран в една област, да не може да излиза от нея преди да получи бежански статут. Искането стана факт, след като ДАБ си призна след питане на Actualno.com, че няма статистика колко мигранти се регистрират в един център и после отиват някъде другаде, дори пресичат границата със Сърбия в търсене на път към Западна Европа.

На 9 ноември беше обявено, че вече имаме споразумение за връщане на афганистанци с Афганистан. Само месец по-късно стана ясно, че за три години сме хвърлили 250 млн. лева за оградата по границата с Турция, но догодина ще идат още пари – от 160-те млн. евро от ЕС, като според ЕК, извън 108-те млн., който вече бяха дадени, сме кандидатствали за още 50 млн. евро. А зам.-правосъдният министър Филип Гунев обяви, че оградата ще е готова през януари 2017 година - дали, след като официално преди Коледа вече нямахме и правителство? И това, след като за пореден път стана ясно, че каналджийството у нас процъфтява, а МВР се прави, че не е така.

За финал на годината МВР каза, че само през 2016 година в България са влезли и пребиват 18 045 мигранти. А решение на германски съд изправи на нокти политиците ни – бежанци, които са получили статут у нас и са здрави и работоспособни, могат да ни бъдат връщани, макар перспективата им да си намерят работа в България да е крайно минимална.