"И тогава моят лъчезарен мъж започна да ме бие": историята на Ели*
"Когато преди седем години го запознах с майка ми, тя ми каза: Този човек не е това, за което се представя, не се събирай с него. Само че аз не я послушах. Той беше умен и знаещ, учеше в престижен университет. Говорехме за изкуство, за висша мода, за кино и музика. Ходехме на концерти и изложби, а след това, хванати за ръка, се прибирахме в дома му, където той готвеше нещо вкусно и после се любехме цяла нощ. Оженихме се, а като ни се роди детенце, грижата му за него беше толкова всеотдайна, че непрестанно си мислех каква късметлийка съм с този мъж", споделя още Ели и разказва историята си докрай:
"Бях смачкана, бях роб на страха и срама"
"Един ден му казах, че искам да продължа образованието си в университета. Той се съгласи. Само че от този момент спря да ми помага с детето и домакинството.
Беше късен следобед, когато глупавото ядене загоря, защото четях за изпити, докато бебето се беше кротнало. Тичам в кухнята и си мисля, че ще се посмеем както преди, ще измием тенджерата и ще си поръчаме пица. Но той ме гледаше с очите на кобра. Скочи върху мен и ме удари с глава в носа. Рукна кръв. Въобще не се смути. Хвърли ме на дивана и започна да ме налага с юмруци по тялото. Цялата бях в синини.
Не казах на никого. Мислех, че е нещо моментно. Срамувах се. Всичките ни приятели знаеха колко сме щастливи, как да разруша този мит. Не казах и на майка ми. Мислех си, че ще ми натяква, че ме е предупредила още навремето.
Не смеех да изляза на улицата, нито да отида до магазина или да заведа детето на ясла. Каза ми: „Стой си вкъщи, аз ще поема всичко". И внезапно пак стана най-любящият баща и съпруг. Но как да се любиш с някого, който разбива лицето ти.
Така се превърнах в роб. Години наред бях роб на страха и срама, защото всеки път, когато исках да променя нещо в живота си и да направя нещо за себе си, следваше побой - „защо ризата ми не е изгладена", „защо има чинии в мивката", „защо детето пак кашля", „ти си мързелива лигла".
Бях виновна, виновна, виновна. Търпях. Смачкана заради детето, заради срама, заради страха. Това са предразсъдъци, в които сякаш ни възпитават от малки. Да търпиш и да не казваш, защото някой щял нещо да си помисли, докато теб те малтретират. Каква представа за хармония и щастие на едно общество може да е това? Чувстваш се обречен заради грешен избор, направен в младостта. И търпиш, за да не те „убие" обществото. Но че той те убива всеки ден - това било нормално. Здраво семейство... Боже, каква глупост. Не е трябвало да търпя и за миг, но късно го разбрах.
Един ден исках да се видя с приятелка, която се беше върнала от чужбина. Плахо го попитах дали може. Мъжът ми се засмя и каза: „Добре". Само че докато се приготвях, той изпусна детето на пода и то си удари главата. Хукнахме към болницата. „Ти си виновна", каза ми в колата.
Ваня Григорова с докосващи разкази за домашно насилие и неглижирането на проблема в обществото
Преди години на спирка в Люлин пред мен млад мъж, аз бях дете, преби приятелката си. Тя само се опитваше да предпази лицето си. Никога ...
Тогава ми „светна". Нормално ли е да питам дали мога да изляза от дома си? Та аз съм затворник, когото ще накажат с бой, ако поиска да си купи парфюм или нови дънки. Аз съм затворник, когото ще пребият, ако поиска да учи, да се види с приятели или просто да се разходи в парка. И няма да пребият само мен. Детето ми също е в опасност. Тогава реших да го напусна. А толкова ме беше страх да му кажа, че искам да се разделим.
Нямах удостоверения от съдебна медицина за побоите, а е трябвало да си извадя, защото кой ще ми повярва, че този лъчезарен мъж може да се превръща в кобра и да бие като боксьор. В крайна сметка ми помогнаха от „Анимус". Днес живея в друг град. Оставих всичко в дома му. Чак сега съм свободна в ума си и в тялото си."
Това е историята на Ели - една от многото жени в България, станали жертва на брутално домашно насилие. Дошла е в София специално за протеста, защото иска да каже на всички жени: „Не чакайте, ако веднъж са ви посегнали - бягайте веднага. Няма надежда той да се промени, ще убие всичко у Вас, ще забравите коя сте. Кажете на целия свят какво Ви се случва, а ако светът не Ви повярва, търсете организации, които да Ви защитят".
Ели държи да сподели и това: "Изумително е как може да има политици и партии, които яхват Истанбулската конвенция, за да спасят собствените си кожи в политическия живот. Не разбирам как хората им вярват и как това пълно с предразсъдъци общество гласува и праща в парламента агресивни националисти и хомофоби. Чии права ще защитават те - на такива като мен ли? Колко политици осъдиха искрено нахлуването на един нацист в офиса на ЛГБТИ-организацията. Колко осъдиха това, че удари момиче. Колко политици осъдиха искрено мъжа, удушил със стреч фолио жена си. Голяма трагедия било - и толкоз. Не им вярвам на тези хора. Ако искаха нещо да се промени, щяха да са го направили през закони и истински работещи институции", казва Ели и продължава:
"Всяка от нас се спасява сама. А някои не успяват да се спасят."
Домашното насилие ескалира през първите 6 месеца на 2021 г. - три пъти повече от преди пандемията
Три пъти повече досъдебни производства за домашно насилие са наблюдавани и решени от прокурорите в Софийска районна прокуратура (СРП) п...
Да не говорим, че нито една медия няма предавания, които да обясняват на жените как и от кого да потърсят помощ, ако са насилвани. Не когато има някаква случка, а регулярни предавания. Защото когато попаднеш в такава ситуация, ти спираш да мислиш рационално и само потъваш. Някой трябва да те подсети, да ти обясни, да ти покаже пътя, който ще те спаси. Медиите биха могли да правят това, вместо хищнически да отразяват поредната жертва и да ровят в живота на хората, когато той е приключил. Сега всяка от нас се спасява сама. А някои не успяват да се спасят", казва Ели.
*със съкращения
Автор: Николета Атанасова, Дойче веле
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ОБЩЕСТВО:
Прогноза за времето - 25 април 2024 г. (четвъртък)
Най-важните новини за деня: 24 април 2024 г.
Колко пари ни трябват, за да живеем нормално: Actualno.com събра вашите мнения (ВИДЕО)
Георги Папакочев: Включен е целият арсенал на руската пропаганда (ВИДЕО)
В грижата за децата: Държавата отлепи от “среден 3“
Времето утре - 25 април 2024 г.
От Сливенската епархия искат църковен съд за двама свещеници
Здравното министерство не знае колко хора в България са си сменили пола
Жилищата в България: Актуални данни за цените по градове
Срещу тримесечната забрана за улов на бяла мида: Рибари на протест (СНИМКИ)
Редактор:
Георги Петров
Етикети: Нито една повече Домашно насилие