Коментар №3 на седмицата: Американските граматически караконджули

Като по развален телефон беше предадено по целия свят едно предложение на Нанси Пелоси и то беше подхванато веднага и у нас. Става дума за внесено, но все още негласувано предложение за употреба на полово неутрални думи.

То засяга само Правилника за работа на Камарата на представителите и няма никакво отношение нито към общата употреба на мъжки и женски род в английския език, още по-малко пък - в българския.

Да се изказваме по документ, отнасящ се само и единствено до работата на щатските народни представители, е доста смешно. Но нали трябва от нещо да правим политика. И като няма от какво, правим я от глупости.

Така например вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов написа гневен пост във Facebook, в който категорично отказва да нарича внучката си "то". Разбира се, изобщо не отчете в него факта, че нито той, нито внучката му са на работа в Камарата на представителите в САЩ. Сражавайки се с въображаеми джендъри и караконджули, министърът показва величав боен дух, достоен за предците, които не са се дали никому.

И така се завъртя една лавина от патриотично възмущение, която може да достигне размерите на онази за Истанбулската конвенция. Във Facebook темата беше разисквана надълго и нашироко, както подобава на всяко жизнено важно за българското обществонещо. Номер едно сред апокалипсисите обаче винаги е джендърството.

Това породи и куп шеги, разбира се. "Във ВМРО спорят дали да се казва "един военно министерство" или "една военно министерство". За момиче е ясно, че е "една момиче", написа Юлиян Попов. Николай Русев пък добави: "ЕДИН ченге от ДС звучи добре!". Венелин Крумов пък обобщи: "Във ВМРО са с алтернативна интелектуалност".

Вени Марковски пък подходи по-лежерно и обяви, че министърът просто е подведен от фалшива новина.

Правилникът за работа на Камарата на представителите би трябвало да е последното нещо, което да ни притеснява по отношение на граматиката. В България, например, политиците имат доста пренебрежително отношение към нея. Публичната реч е на прогимназиално ниво, и то - на прогимназия в село със смесено население, където българският език много трудно се преподава.

Само се заслушайте как говорят депутатите, министрите, дълбокоуважаемият премиер и още по-дълбокоуважаемата госпожа председател на Народното събрание. Речта е видимата част на мисълта, затова нивото изобщо не е изненада.

Самият господин Каракачанов хиляди пъти е произнасял фразата: "Уважаема госпожо председател", без въобще и през ум да му минава, че има нещо нередно в тази фраза. Защо, ако е върл фен на полово ясните названия, не разпореди госпожата винаги да е председателка? Така, както Меркел си е канцлерка? И защо спори задочно с Пелоси, която просто въвежда подобно на нашето правило?

У нас за професиите важи едно, а за длъжности и звания - друго. Тоест, "госпожо председател" си е съвсем по правилата, както и "госпожо професор". При професиите все още не ни е забранено да казваме учителка, лекарка или писателка, но в езиковата практика в последните години все повече се налага "Тя е отличен лекар", например. В мъжки род си остават доктор, инженер, архитект - употребата им в женски род е не само неуместна, но и неправилна според българската граматика. Според немската е точно обратното.

Да, в правилата, които българската граматика налага, има някои странности. И те се задълбочават поради споровете между самите езиковеди. Думата "колега", например, съвсем изкуствено беше въведена и за жени. При положение, че десетилетия наред е използвана думата "колежка" и това не е нито длъжност, нито звание.

Тоест, ние сами си подлагаме на неоправдана маскулинизация езиковите форми, без това да има нещо общо със световни езикови тенденции.

Напротив, опасенията за дискриминация се въплъщават в граматически правила именно за да има и мъжки, и женски вариант. Най-стриктно към използване на мъжки и женски род в официалните обръщения се отнасят в Германия. Меркел е Kanzlerin, което, ако трябва да го преведем на български, ще е министър-председателка. В немския език и академичните длъжности, и професиите задължително се ползват според съответния пол.

В Белгия от 1993 г. феминизацията става задължителна в официалните документи.

През 2007 Европейският парламент също приема полово неутрален език.

Та българските политици, опитващи се да формират обществено мнение, е по-добре да не се занимават с Нанси Пелоси, а с родните езикови правила. Или поне да си намерят грамотни съветници.

Автор: Евелина Гечева