Психолог: 1/3 от семействата в България се справят агресивно помежду си

"Да, видях го и как да кажа, останах доста потресен от това, което видях, защото това видео ми подсказа нещо много важно. За тези наши слушатели, които не са го гледали с няколко думи – деца на видима възраст около 12-13 години. Едно момче буквално, пребива едно момиче. Всички деца са добре облечени, макар че са от малцинствата, не изглеждат от гетото. Едното момче, бие момичето, казвайки му какво не трябва да прави,а другото момче, което снима, му обяснява как да й удари шамар. Вижда се скубане, ритници, блъскане. Имах чувството, че виждам побой в семейна среда. Т.е. всичко това, което виждах, нямах усещането, че става дума за деца. В същото време момичето съвсем безропотно понасяше ударите. То не се оплака, не се разплака дори, не се дърпаше, нищо. Просто си седеше, подхвърлиха го насам-натам и очакваше, че сякаш това е съвсем редно и е в реда на нещата. Това, което аз видях е едни деца, които повтарят поведението на възрастните. На това, което са виждали вкъщи – мъжът насилник и жената, която трябва да понася всичко безропотно, защото така трябва. Това е, което най-много ме порази. Аз много бих искал всички тези, които радуват срещу както те ги наричат - „джендърски конвенции“ и „стратегии за деца“ и т.н., които бяха спряни, забранени и обругани в България - да гледат този клип. Защото в него те ще видят това, което се случва зад вратите на къщите. Това, което те не могат да видят и което децата в този клип всъщност, повтарят. Това е онова насилие срещу което ние всъщност в момента нищо не правим.", коментира още експертът. 

Осмокласничка на операционна маса след бой заради момче

Осмокласничка е оперирана по спешност в русенската болница след сбиване със своя съученичка от девети клас. Инцидентът е станал в учили...

Прочети повече

По думите му отдавна е доказано, че всичко тръгва от семейството. 

В отговор на въпрос защо подобни видеа се пускат в интернет Игов коментира:

"Това е друга тема. Това също е доказателство за норма. Когато ти смяташ, че нещо така се прави, че това е нормално, че така трябва да се оправяш с проблемите си - ти искаш и другите да видят какъв мъжкар си, но аз не обвинявам децата, обвинявам средата, която ги е направила такива."

Той припомни, че "агресията при децата в България е в много висок процент, който се задържа така от години. Около 25% от децата при изследванията, които се правят, казват, че са жертва на постоянен тормоз. Този процент е много висок. У нас има много добри програми. Аз самият съм участвал в проект на УНИЦЕФ преди години, даже съм го ръководел, точно за адаптиране на България за една такава програма. Но повечето такива програми или са останали „в чекмеджетата“, или когато такава програма започва по някакъв начин да функционира, говоря за този случай в Перник преди две седмици, винаги се намира някой, който да я спре по една или друга причина."

Експерт: Няма училище, в което да няма форми на агресия

Училищните психолози трябва да създават по-добри условия за деца с проблемно поведение. Това каза за сутрешния блок „Добро утро, ...

Прочети повече

Той обясни, че в училищна възраст агресивното дете веднага се вижда:
"Учителите много бързо и лесно го разпознават. За съжаление, особено в големите градове, където на две смени са наблъскани 1300-1500 деца, а в един клас децата са над 30, е много трудно да се работи. Защото детето, което идва с такива агресивни нагласи от вкъщи, трябва да види другия, позитивния, положителния пример както от страната на възрастните, говоря за учителите, така и от страна на съучениците си. Учителите да им помогнат да бъдат една общност, която сама по себе си да спира агресията. Сама разбирате, че в условията, в които е българското училище в големите градове, това няма как да се случи. А както виждаме от клипа, това вече отива и в малките градове и по-малките училища."

Иван Игов припомни, че "първото нещо, което е, когато става дума за дете, което е агресивно трябва да знаем, че това дете също е жертва, защото говорим за дете. Първоначалната ни нагласа е да накажем насилника и по някакъв начин да му покажем кой е по-силният. Само, че насилието не се спира с насилие, защото му даваме същия пример какъвто то вече има. Затова първото, което ние като възрастни трябва да си кажем е – това е дете и, ако то е агресивно, това значи, че то в жертва на средата, в която е израснало или пък има някакъв друг проблем – хиперактивност или нещо подобно и следователно ние трябва да му помогнем. Т.е. първата нагласа е да помагаме, а не агресивно или наказателно да спираме подобни деца. Защото то ще спре с действието си пред нас, но ще го направи някъде другаде, когато не го виждаме."