Психолог: Най-тъжното на робската психика е да не се грижиш за обществото, а за оцеляването си

Неговата нова книга „Играчките на Моника“ е посветена на силата на привидно слабите и зависимите. Стоев е искал да изрази „идеята за това, че когато се чувстваме слаби, ние сякаш забравяме, че можем да намерим подкрепа у другите слаби и когато се съберем и съюзим, ние придобиваме сила“.

От играчките до площадите - какви аналогии могат да се направят между случващото се на площадите и описаното от Стоев:

„Това, което събира хората на площадите, е солидарността, способността ни да търсим подкрепа в съюзяването си, за да можем да имаме по-голяма сила и да оказваме натиск върху привидно всесилните или много по-силни от нас – фундаменталната идея на демокрацията. Колкото се може повече хора да имат някаква власт и контрол върху живота си, което става през съюзяването, през това да ти пука за другия и да си готов да инвестираш в общи каузи, които разбираш, че са и твои собствени.“

В книгата основната валута, с която играчките разполагат, е любовта на детето, на което те принадлежат, разказа авторът пред „Хоризонт“.

„Това е онзи ресурс, за който се борят играчките в шкафа на Моника. Ресурсът на любовта - да бъдат търсени, да бъдат важни, да бъдат значими, да съществуват“.

Фокусът на книгата е върху способността да разбираш другия и да проявяваш съчувствие към него. Играчките правят откритието, че всъщност не са толкова зависими от силния, от онзи, който държи валутата на любовта – детето в лицето на Моника.

„А всъщност могат да направят живота си много по-добър, когато се подкрепят помежду си. И това, което променя съдбата на нежеланите сред тях – на онези, които живеят в дъното на шкафа, е че те дават шанс Моника да ги открие“.

Колкото повече се опитваме да разбираме чувствата на другия, толкова повече укрепва социалната тъкан между нас. Природата ни е дала емпатията, за да можем да се социализираме и да живеем заедно в групи, коментира още психологът Слави Стоев.

„За съжаление, в този относително уреден свят, в който живеем, ние сме забравили важността на силата да сме заедно и да разбираме другия“.

Как в книгата нещата се променят?

„Моника не се променя. Моника си е господарят. Тя е онзи, който раздава любовта. Това, което се променя всъщност, е животът на играчките в шкафа“.