Разследване за "Златната локва" на границата ни с Турция все пак ще има

От АКФ припомнят, че става дума за сигнал по казус, в който БАБХ прехвърля дейността по дезинфекция на границата с Турция, с която е натоварена по закон, на частното дружество "Пи.Еф.Си." ЕООД, от което то печели над 33 млн.лева от 2013 г. досега.

АКФ обжалва отказа на прокуратурата да разследва случая „Златната локва“

Антикорупционният фонд (АКФ) обжалва пред Апелативна прокуратура София отказа на Софийска градска прокуратура (СГП) да разследва случая...

Прочети повече

Апелативна прокуратура преценява, че СГП е базирала заключенията си за липса на престъпления предимно на основата на твърденията, постъпили от ръководството на БАБХ и на "Пи.Еф.Си." Тя приема, че няма как сляпо да се кредитира становището на БАБХ, без пълна проверка на изнесените в него и в сигнала на АКФ факти и анализ на цялата приложима нормативна уредба.

Апелативната прокуратура и препоръчва допълнителна проверка за установяване на всички относими факти и обстоятелства по случая. 

От АКФ припомнят, че са сигнализирали прокуратурата по случая "Златната локва" още през 2019 г. В сигнала се излагат фактите по схемата, в която БАБХ прехвърля профилактичната дейност по дезинфекция на границата с Турция и събирането на дължимите държавни такси за дезинфекция на частното дружество "Пи.Еф.Си." ЕООД. "Пи.Еф.Си." ЕООД превежда част от събраната такса към Агенцията по храните, а друга част запазва за себе си като заплащане за услугите.

От Антикорупционния фонд са категорични, че тази схема нарушава поне три законови забрани: забраната за превъзлагане на възложена със закон публична дейност, забраната частни фирми да събират държавни такси и забраната да се формира печалба от държавна такса.

Има ли чадър за десетки милиони по договор за дезинфекция на границата? (ВИДЕО)

Дадени ли са на тъмно десетки милиони левове от държавната хазна на фирма, свързвана с известно име в криминалните среди? Неправителств...

Прочети повече

В края на миналата година СГП отказа да разследва казуса, тъй като не откри данни за извършено престъпление. АКФ обжалва решението за отказ от образуване на досъдебно производство, тъй като то не адресира ключови хипотези за възможни нарушения, изложени в сигнала на организацията. "Прокуратурата например не изследва хипотезата, че БАБХ е прехвърлила част от дейността си, с която е натоварена по закон, на частен изпълнител с цел облагодетелстването му. Не е изследвано и как без конкурс е избрана именно фирмата "Пи.Еф.Си." ЕООД, за да извършва дейност, която ѝ носи печалба от 33 милиона лева", посочват от Фонда.

В решението си от 17 март тази година Апелативната прокуратура е установила, че СГП е базирала заключенията си за липса на престъпления предимно на основата на съображения, постъпили от ръководството на БАБХ и на "Пи.Еф.Си." ЕООД. Става ясно и че при проверката на СГП липсва информация кога и на каква база БАБХ е взела решение да прехвърли дейността си на частни изпълнители. Не е установено кога е дадено одобрението на министъра на здравеопазването и храните за възлагане на дейността на външна фирма. Не е ясно също кога и къде на страницата на БАБХ е публикувано обявлението за избор на фирма, нито са приложени копия на постъпилите четири оферти за извършване на дейността, за които БАБХ твърди, че е получила и от други доставчици освен "Пи.Еф.Си." ЕООД, а офертата на последното е приложена по прокурорската преписка без входящ номер в БАБХ. От СГП не са анализирали документацията преди сключването на договора на БАБХ с "Пи.Еф.Си." ЕООД, нито тази преди подписването на последващите анекси. 

Апелативната прокуратура обръща внимание и на факта, че дезинфекцията е част от граничния и инспекционен ветеринарномедицински контрол и трябва да бъде извършвана от официални ветеринарни лекари.

По тази причина се отменя решението на СГП, а работата по преписката продължава с възлагането на допълнителна проверка.