Що за птици са дипломатите - онези хора, за които най-характерно е маневрирането между два свята? Как функционира тази игра и от какви сривове са застрашени тези скромни герои?
Доста странно е, че животът на дипломатите не е изследван детайлно. А всъщност те, наред с войните и търговията, са сред най-важните медии на общуването между държави, култури и общества. Норвежкият дипломат, етнолог и журналист Ивер Нойман прави опит да запълни тази празнина - книгата му "At Home with the Diplomats", посветена на дипломатическото изкуство, се базира на трупани в продължение на почти две десетилетия впечатления и наблюдения - в норвежкото посолство в Москва, в европейските дипломатически служби и в норвежкото външно министерство.
Те могат повече и от журналисти, и от шпиони
Работата на дипломатите има две основни съставни части - ритуализираните разговори с елита на страната-домакин и текстовете, посредством които дипломатът информира неофициално външното си министерство за проведените разговори, след което чрез думите на министъра информира официално за външната политика на своята страна.
Специфичното в дипломатическата дейност и същинската причина за неевтиното поддържане на тази професия се състои в това, че достъпът до информацията, която интересува дипломата, е възможен единствено посредством потапяне в един исторически оформен биотоп - става дума за живота в пищните зали и резиденции, за приемите в луксозни ресторанти. Никой друг - нито журналисти, нито учени, нито шпиони могат да доставят толкова компетентна информация за това какво мислят по определен въпрос в определен момент елитите в Съединените щати, Габон или Азербайджан.
Това знание, логично, се използва като основа при взимането на политически решения. А експлозивността му съвсем наскоро блесна с пълна сила - покрай разкритията на Уикилийкс. Именно тези ексклузивни информации не могат да бъдат добити по никакъв друг начин, освен чрез постаристократичния живот на дипломацията. Вицът е в това, че тези тъй интересни дипломатически текстове ни най-малко не са били предназначени за обществеността, а само за очите и ушите на служителите в съответното външно министерство.
Контрастът между тук и там
Луксозният мандат на дипломата продължава обичайно не повече от 3 години. След което неизбежно му се налага да се върне на земята. Именно в този момент дипломатите са застрашени от срив, предизвикан от контраста между аристократичното съществуване в чужбина и скучната бюрокрация в родното външно министерство. Животът вече не е бляскав, делникът се определя от стенния часовник, а не от блюдата по време на гала вечерята.
В книгата си Нойман се спира специално и на въпроса какво би се случило, ако се направи опит да се включи нещо оригинално или неочаквано в речта на някой високопоставен дипломат. Накратко казано - не става. Усилията за постигане на стилистичен блясък, брилянтна аргументация и неочаквани формулировки, които във всеки друг случай биха били похвални, се натъкват на пълно неразбиране в джунглата на министерската бюрокрация.
В определен момент, и именно тук е поантата в книгата на норвежкия дипломат, всички ние се превръщаме в дипломати - тогава, когато дипломатичността стане неотменна част от живота ни, особено служебния. "Космополитното поведение, което традиционно се свързва с дипломатите - винаги готови, винаги склонни да преговарят и да правят компромиси, се разпространява все повече в постиндустриалните общества", пише Нойман. И по този начин ни помага да вникнем поне малко в тази толкова странна и непозната професия.
Източник: Дойче веле
