Смях през сълзи: Интересни факти за гъделичкането

Защо сме толкова чувствителни при гъделичкане?

Бебетата проговарят по-бързо, ако ги гъделичкат

Екип от университета "Пардю" в щата Индиана установил пряка връзка между чувството на допир при бебетата и умението им да научават. От...

Прочети повече

Според една версия - това е защитен механизъм на нашето тяло, безусловният рефлекс, който сме получили от животинските си предци. Обяснението е просто: гъделичкането е необходимо за бързо откриване и елиминиране на насекоми от най-уязвимите части на тялото. Учените вярват също, че гъделичкането е един от страничните рефлекси, възникнали по време на развитието на централната ни нервна система. Това е своеобразна реакция на тялото при докосване на области с голям брой нервни окончания и кръвоносни съдове (крака, стомах, подмишници и други „чувствителни“ места), гранична реакция при основните видове усещания при излагане на контакт (ласка и болка).

Защо се смеем, когато ни гъделичкат, въпреки че това не винаги е приятно

Въпрос за милион долара. Често процесът на гъделичкане предизвиква негативни емоции, дори може да бъде неприятен, а зя някои - болезнен. Следователно в този момент не би трябвало да ни е до смях. Учените успяха да установят, че две зони реагират незабавно на гъделичкане в човешкия мозък: едната, която е отговорна за приятните усещания, и втората, която е отговорна за защитната функция на тялото при опасност. Някои учени твърдят, че смехът от гъделичкане е вид прелюдия към плача от дискомфорт или силна болка, а огромният брой резки и неволни движения в този момент е подобна на реакцията на тялото ни при болка.

Още един интересен факт: когато се смее (от гъделичкане или от шега), човек не е в състояние да произнася нито срички, нито отделни букви. Това се дължи на факта, че в този момент центровете на речта в човешкия мозък се потискат. Ето защо в пристъп на силен смях ни е толкова трудно да изтръгнем дори и една членоразделна дума.