Съдът призна двореца "Врана" за собственост на Сакскобургготски

Това е второ решение в този смисъл след като миналата година Върховният касационен съд окончателно прие, че имотът е собственост на наследниците на цар Борис III, припомня изданието.  

Тогава по делото за „Царска Бистрица“ ВКС за първи път реши да пита Конституционния съд (КС) какъв е ефектът от решението му, с което през 1998 г. обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост имотите на семействата на царете Фердинанд и Борис III и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). Решението на КС беше, че закони като този трябва да се смятат за невалидни от приемането на новата Конституция през 1991 година.

Държавата твърди, че е придобила двореца „Врана“ на три основания. И трите са отхвърлени от апелативните съдии Иво Дачев (председател на състава), Мария Георгиева и Асен Воденичаров (докладчик).

От чифлик на турски управител до царско имение - историята на двореца Врана (ВИДЕО)

Дворецът „Врана“ е построен като извънградска лятна резиденция, предназначена за царското семейство. Преди Освобождението н...

Прочети повече

 „За да се приеме, че ищецът (държавата – бел. ред.) е собственик на имота, трябва да бъде доказано осъществяването на придобивен способ, въз основа на който ищецът да е придобил правото на собственост върху имота и да притежава това право на собственост към момента на предявяване на иска“, посочват те.

Държавата твърди, че е придобила „Врана“ първо въз основа на акт за държавна собственост от 1989 г., когато Република България се е легитимирала като собственик на недвижим имот „Парк Врана” заедно с намиращите се в него сгради. Второто, което твърди тя, е, че „изначално” имотите са били държавна собственост, а правата ѝ са упражнявани от Интендантството на цивилната листа.

Третото придобивно основание, което сочи държавата, е, че е станала собственик по силата на Закона за обявяване за държавна собственост имотите на семействата на двамата монарси Фердинанд и Борис III и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ) от 1947 година. А решението на КС от 1998 г., с което законът беше обявен за противоконституционен, е без практическо значение, тъй като няма реституционен характер.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред ВКС.