Значението на образованието се повиши след кризата, показват резултатите от представително проучване за факторите за пълноценен живот

Докато на 13-ти март животът ни опроверга и самите ние се наложи да започваме дните си с шепа витамини и имуностимуланти, след което по пижами да участваме във важни заседания, докато децата ни се обучават дистанционно и то не по начина, по който гимназистите разбираха „дистанционно“ преди извънредното положение – от кафенето срещу училище. 

Първите няколко седмици вероятно повечето родители, поне аз със сигурност, изпитвахме съмнение, че учителите и учениците ще могат да  решат това уравнение с повече от три неизвестни, което извънредната ситуация им поднесе.  Нещата започнаха доста неориентирано – различни платформи за различните предмети, онлайн домашни и презентации по мейл, съчетани с изисквания за принтиране на листове със задачи, но колко са българските домове, в които редом до микровълновата стои принтерът?

За нас, родителите, най-голямото изпитание дойде от това, че волю-неволю се наложи да станем активни участници в обучителния процес на децата си и дежурния въпрос – написа ли си домашните и изпитаха ли те днес, с който много от нас прелитаха над темата, вече не беше достатъчен.

По-малко или повече ангажирани с обучението на децата си, от 13-ти март се наложи на всички активно да се включим в процеса и да влезем в обувките на преподавателите. Преди това като че ли бяхме по-склонни да спорим с тях, отколкото да ги разбираме и подкрепяме, защото нали всеки трябва да си върши работата, а именно тяхната е да образоват децата ни. Извънредното положение рязко сложи край на тази удобна мантра и ни накара буквално и преносно отново да влезем в час, да преподаваме уроци по история, биология и математика, да проверяваме домашни и да пишем преразкази.

Ако преди епидемията, най-много се подготвяхме за родителските срещи като за военни действия, то по време на извънредната ситуация, ни се наложи да направим извънредни усилия, за да не пренесем вражеските атаки на домашния фронт. И това ни помогна да преосмислим много неща. В това число – смисъла и тежестта на образованието като цяло и колко важно е то за нас и децата ни.

Епидемията накара българина да се фокусира върху истински важните неща за пълноценен живот

Lidl представя факторите за пълноценен живот на българите преди и по време на извънредното положение 14 май 2020 г., София. Кризата до...

Прочети повече

Според резултатите от много интересното за мен изследване на Прогрес Консулт, образованието непосредствено преди извънредното положение е единствената от седемте групи фактори, която бележи спад спрямо предходните години.  Два месеца по-късно обаче се оказа, че точно образованието расте най-значително измежду всички изследвани седем групи фактори, като значението му се увеличи с 10,5%, измествайки дори значението на парите като друга група фактори – и това във време, в което много хора останах без работа и финансова сигурност. Една от причините за това е пряко свързана с одобрението на онлайн обучението - 82,5% от хората в по-голяма или по-малка степен го приемат като смислено и едва 17,5% са настроени негативно.

И разликата идва не от това, че качеството на образованието изведнъж рязко се е покачило, а защото, оставайки си в къщи, ние имахме възможност да се задълбочим малко повече в това, което децата ни правят и да видим, че то, въпреки наслоения ни негативизъм по отношение на българската образователна система, има смисъл и е важно. И усилията на учителите в този критичен момент са още по-значими и заслужават уважение. Този нов за всички ни онлайн формат, успя да ни изненада и проработи с всичките несъвършенства по пътя на случването му. Дори при липсата на комуникация между децата и отсъстващата в голяма степен връзка учител-ученик,  няма как да не си дадем сметка, че това е част от бъдещето в образователната система и че много от нещата, които се случиха по време на дистанционното обучение през този период ще останат като добра практика и след нея.

Включително, надявам се, и промененото разбиране на нас, родителите за значението на образованието и ролята на учителите.