Копривщица и еманацията на алчността

Тихомълком, под сурдинка, скрита зад фасадата от наредби и постановления, алчността пропълзя като хладна сянка над архитектурния резерват и се опита да го превземе. Пак така - докато обществото ни се занимаваше с безсмислените едни и същи дребни страсти.

Отмениха скандалното решение за статута на Копривщица

Общинските съветници в Копривщица отмениха скандалното си решение за премахване статута на града като архитектурен резерват. Гласуванет...

Прочети повече

Алчността, уважаеми читатели, не подбира! Тя коварно дебне и атакува уязвимите. Побърква ги, унижава ги, унищожава ги. И те почват да вършат глупости от плиткоумие, хитрост и лакомия.

Когато алчността е индивидуално качество на този или онзи, проблемът не е толкова голям. Все ще се намери кой да натика грешника в правите релси или да го остави да умре, затънал в празнотата на лукса. Когато алчността обаче стане коректив на управлението, сдобие се с власт и почне да бесува - ето тук проблемът е на цялото общество.

До скоро не виждах добрите примери сред нас - хора, които открито, с имената си, с професиите си, с гражданската си съвест, ако щете - с авторитета си - да се изправят срещу алчността. Нямаше публичен интерес за борба с нея (не съм убеден всъщност, че има широк такъв!), но се появи активност, противодействие на този порок, издиган на пиедестал.

Когато алчността се опита да погълне паметта, историята, корените, към които, уви, рядко се връщаме, когато протегна ръка към нещо отколешно и свято, огромна част от обществото, в което иначе алчността се възпроизвежда всеки ден, ѝ нанесе тежък юмрук.

Инвеститорът, разбунил духовете в Копривщица: Нека има градски референдум за проекта ми

Темата за статута на Копривщица като град-музей стана горещата новина на тази седмица. Оказа се, че Общинският съвет в града е гласувал...

Прочети повече

Дали обаче Копривщица е в безопасност, не трябва да сме сигурни, тъй като алчността е коварна, устойчива и търпелива. Тя се трансформира и вирее в кръвоносната система на нацията. А там печели стотици битки. И е жалко, че само когато е засегнато миналото ни, сме на нож срещу врага. Погледнете настоящето - всеки ден алчността отваря нов гроб за някой от нас. А Копривщица не е спасена, защото обществото ни няма сили докрай за това.

Автор: Румен Скрински