Старозагорският театър на “Максим Горки” спечели “най-хубавата награда - публиката”

"Домът на Бернарда Алба" е писана през 1936-а, годината, в която Лорка е убит. Според самия автор това е пиеса за „драмата на жените в испанските села“ и показва трагедията в ежедневието им. Бернарда Алба губи втория си съпруг и със силния си авторитет се опитва да наложи строг осемгодишен траур на петте си дъщери с пълно откъсване от външния свят и живот между стените на селската къща. Един мъж обаче, макар и невидим за зрителите, внася с присъствието си напрежение, което сблъсква характери и води до трагичния финал.

Осемте момичета, играещи в спектакъла, едва ли докрай ще разберат порядките на андалуските села, но успяха да завладеят публиката със случващото се на сцената. При това без една част от зрителите да разбират испански. Преподавателите им по испански език Росѝо Серано Каняс и Антонио Техеро Мартин здраво са работили пет месеца с ученичките, за да се гмурнат в сложния свят на Лорка и героините от пиесата и да грабнат публиката със сценичното си присъствие.

Провокирана от избора на драматургичен материал се срещам с Росѝо. Тя ми обяснява, че е играла в тази пиеса в ученическа театрална трупа, когато била на годините на момичетата, 17 - 18-годишни. Решила, че щом тя тогава е успяла да разбере и да усети тази епоха, те също могат да го направят и очакванията й се оправдали. Преди да дойде в България през септември миналата година тя е била учител в Португалия и Бразилия. Но в Стара Загора за първи път поставя пиеса с ученици. Предвид младежкия й опит разбирала трудностите, през които преминават ученичките й по време на подготовката, защото вече ги е преживявала. Благодарна е на колегата си Антонио, който помогнал много момичетата да подготвят репликите си и да ги запомнят.

Питам я свит ли е бил стомахът й, докато е гледала вече готовия продукт на работата им. Била нервна и притеснена за момичетата и заради сценичната треска, защото само две от тях са участвали в миналогодишния спектакъл. Стомахът й се свил на една репетиция, когато видяла какво могат да дадат на зрителите и каква сила имат като екип. “Вече знаех какво представление могат да направят и наистина ми се сви стомахът от усещането, което се носеше от сцената към залата”, обяснява Росѝо.

Търся обяснението й за музикалното оформление на постановката с български народни песни. “Това е мост, който може да свърже световете и културите на българи и испанци. А дълбочината на българските женски гласове много добре предава света и трагедията на жените на Лорка. Толкова са мощни, че ти внушават женската сила и те карат да я почувстваш”, разказва за избора си младата испанка. Въпреки че не знае български, усетила потенциала и силата на българския фолклор и го използвала. Идеята се сторила странна на момичетата и първоначално не били съгласни. Като се събрали да обсъждат музиката, тя им пуснала песента “Кавал свири” в изпълнение на фолклорната формация „Катена - гласове от България”, и кожата им настръхнала. Тогава се съгласили с решението й.

Росѝо е изключително доволна, че публиката е била грабната от представлението. Защото в пиесата няма толкова действие, колкото реч. “Удовлетворена съм, защото очаквах езиковата бариера да попречи на хората в залата да вникнат и да разберат трагедията на тези жени. А те излязоха като опиянени… Стана много силен спектакъл. Много е важно да се подчертае, че момичетата не са професионалисти, но успяха да покажат трагичността на персонажите така, че и публиката да я усети. Прекрасно свършиха работата си и двете момичета, които бяха техници по осветлението и озвучаването”, казва тя. Случило се е, защото повярвали в себе си и се старали много, за да го постигнат. “Когато всеки повярва в персонажа си, тогава спира да бъде себе си и става онзи, когото трябва да покаже на сцената. Това се усети в залата”, категорична е преподавателката по испански.На въпроса ми дали е притеснена за участието на конкурса в София Росѝо с усмивка казва, че най-трудното и страшното било в четвъртък - генералната репетиция. “Вече спечелихме най-хубавата награда - публиката ни хареса. А ако спечелим някоя от наградите на конкурса в София - супер!”

СУ “Максим Горки” е единственото училище в Стара Загора, в което се учи испански език вече 23 години. То е осмото в страната, включено в споразумението за образователен обмен между правителствата на Република България и Кралство Испания, от 2001 г. В конкурса училището участва за първи път през 2003 г. и печели първа награда, което им дава право да участват в Х международен фестивал за училищен театър на испански език в полския град Краков. На миналогодишния конкурс наградата за най-добра актриса спечели Присияна Люцканова за главната си роля в „300 милиона“ - пиеса на аржентинския писател и журналист Роберто Арлт.

В националния конкурс за училищен театър на испански език участват български училища, в които се изучава испански език. Учители и ученици подготвят за него класически и модерни пиеси на автори, пишещи на испански. Организира се от отдел "Образование" на посолството на Испания в България и е една от най-важните инициативи за разпространението на испаноезичната култура у нас. Той е една от програмите за международно сътрудничество с най-дълга традиция не само в България, а и в други държави от Източна и Централна Европа.