Във Вартоломеевата нощ са избити хиляди хугеноти

Вартоломеевата нощ е масовото избиване на хугеноти, организирано от католиците в Париж по време на празника на Св. Вартоломей. И до днес не е известен точният брой на жертвите, а клането продължава от 23-ти август през нощта до сутринта на 24-ти август. По официални данни само в Париж загиват 3 хил. хугеноти. Общият брой на жертвите е неизвестен като варира между 5000 и 30 000.

Цар Симеон разбива византийските войски в битката при Ахелой

Битката при Ахелой се е състояла на на 20 август 917 г. край река Ахелой, между българските войски, водени от цар Симеон I Велики и ...

Прочети повече

Според много исторически личности подбудител на мерзкото деяние е Катерина Медичи – майката на френския крал Шарл IX. С Вартоломеевата нощ се възобновяват религиозните войни във Франция. Те избухват в резултат от разпространението на калвинизма и стремежите на френския крал и католиците да се противопоставят на новото религиозно течение. Калвинистите са ръководени от Бурбонските принцове - Анри IV Наварски, наварския крал Антоан и принц Луи I Конде, а начело на католиците стоят херцозите дьо Гиз. Първите 3 религиозни войни (1562-3, 1567-8, 1568-70 г.) завършват с успех за хугенотите.

След Вартоломеевата нощ (1572) около 200 хиляди хугеноти избягват в съседни държави, а религиозните войни са възобновени. По-голямата част от емигриралите се заселват в протестантските провинции на Германия, в Холандия, Швейцария, Англия, в скандинавските страни, както и в протестантските колонии в Новия свят. Така те спомагат за стабилизирането на колониите на протестантските държави и индиректно спомагат за по-късното завладяване на френските колонии от конкурентни държави.

През 1576 г. на територията на Южна Франция се образува Хугенотска конфедерация. На Север се образува Католическата лига, в която ръководна роля играе аристокрацията, стремяща се да отслаби централната власт, като използва демагогски борбата на народните маси, главно дребнобуржоазните занаятчийски слоеве на парижкото население.

През Третия период на войните (1585-1594 г.) народните маси, увлечени от перспективата да се освободят от фискалната експлоатация, широко поддържат Католическата лига. В края на 80-те години политическа анархия достига своя връх.

Започва Илинденско–Преображенското въстание

На 19 август 1903 година избухва втора част от Илинденско-Преображенско въстание в Одрин. Тогава така нареченият Одрински вилает органи...

Прочети повече

На 1 август 1589 г. Анри III е убит от наемници на лигата. Наследява го Анри Наварски (Анри IV), но той не е допуснат в Северна Франция от войските на лигата и на испанския крал Филип II. Подемът на народното движение довежда до рязко изменение на политическата позиция на аристокрацията и буржоазията, които правят поврат към абсолютизма. През 1593 г. Анри IV приема католицизма и през март 1594 г. влиза в Париж. С това се слага край на Хугенотските войни.

Източник: Уикипедия