Невинните виновни

В България нама правосъдие, няма и справедливост. Няма функционираща съдебна система, няма работеща прокуратура, МВР пък хич го няма. И хората почнаха да го разбират все по-ясно – защото все по-често ЛИЧНО се сблъскват с проблеми, които изискват изброените в предното изречение държавни органи не просто да функционират, ами да функционират ДОБРЕ!

През тази седмица пореден пример за съдебната липса даде Видинският окръжен съд с присъдата си за взрива в завод "Миджур". И констатацията на бащата на един от загиналите в трагедията: "Очаквах тази присъда, защото естеството на обвинителния акт не предвещаваше нищо добро". Това е есенцията и разковничето – няма правосъдие, защото няма желание. Дали в случая с "Миджур" е така – разбира се, място за спор винаги има, особено с много завъртени и извъртени думички. Безспорно обаче е едно – цели четири години правосъдието ни не намира и един виновен за случилото се, при 15 загинали души! Повтарям – при експлозия, която е ясно, че не може да се случи от нищото, няма виновен според правосъдието ни! Потретвам – при взрив, който уби 15 души, няма виновен според съдебната ни справедливост! Мога и на срички да го разбия – като за дебили. И буква по буква – като за имбецили! Щом няма справедливост, значи някой не си е свършил работата. Ясно е кой!

Заради липсата на справедливост следват и кризите – една след друга. Тази седмица на фокус е случващото се с децата с увреждания. Стигна се до там майки на деца с увреждания да се карат с ръководители на Националния съвет за интеграция на хора с увреждания. И по същество караницата е кой е по-увреден, за да получи повече пари?! Синдикален лидер в лицето на Димитър Манолов – председател на КТ "Подкрепа", си позволи да внушава, че майките на деца с увреждания са хукнали по улици и палаткови лагери заради политически цели! После, разбира се, тръгна да обяснява как думите му са извадени от контекст, само че не обясни какво всъщност иска воденият от него синдикат извън повече пари! И как така излезе, че и майките, които трябва да се "засрамят" според Манолов, и експертът от водения от него синдикат Ваня Григорова са съгласни, че държавата дори не знае точният брой на хората с увреждания? И за да го разберем този брой, трябват повече пари, така ли? А дали не трябва един як бой на държавната администрация, за да си свърши работата – тази администрация, в която "работят" стотици хиляди чиновници? И синдикатите от 29 години какво точно свършиха, за да може тази (своеобразна) тояга да заработи? Защото пътят към справедливостта тръгва от народа, от обществото, а синдикатите уж са организираните структури на народа и една от основите на гражданското общество. Вместо това – караница и провал по тема, касаеща едни от най-уязвимите хора в България. После – обяснения по медиите кой колко е прав, но не и обяснение защо не си успял да убедиш другия, че си прав ...

Утре, 21 юни, следва друг протест – на експертите по метеорология в БАН. И там става въпрос за пари – защото няма достатъчно точно за хората, чийто труд е един от най-видимите в тази академия. И те излизат на улицата заради липсата на справедливост. Следват превозвачи, търговци на гориво, после ще се намери друг и така – до края на света. Всичко това – заради липсата на справедливост. Заради липсата на правила, които да важат за всички. Заради липсата на наказание за тези, които ги нарушават. Така ще си отразяваме – докато не ни омръзне или Земята не престане да се върти. Залози и за двете събития се приемат! А може пък все пак, преди това, да намерим така необходимата тояга със захвърления до нея морков ...

Автор: Ивайло Ачев