Битката за БНТ: Валерий Тодоров

В следващите две седмици Actualno.com ще запознае читателите си с петима кандидати, които изглежда имат най-голям шанс да управляват БНТ в следващите поне три години.

Продължаваме с Валерий Тодоров.

(Не)истини за БНТ и нейната обществена мисия – част ІІI

Част втора можете да прочетете тук Посред лято, насред поредния конкурс за генерален директор на БНТ – този предизвикан от Закон...

Прочети повече

Няма как в биографията на Тодоров да не изпъкне периодът, в който е начело на Българското национално радио (БНР). Той води БНР цели два мандата – от 29 май, 2007 година до 29 май, 2013 година. За да стигне до този етап от кариерата си обаче, Тодоров изминава дълъг път.

Валерий Тодоров има журналистическо образование, което завършва в Софийския университет, а докато е там е и зам.-главен редактор на университетския вестник, води предавания в програма „Христо Ботев“ на националното радио, автор и редактор е на рубриката „Българи – дела и документи“, сътрудничи в централния печат. Първата му щатна работа след завършване на висшето образование е в БНР, в програма "Хоризонт". Професионалният му ресор са международните теми – започнал е като литературен сътрудник, редактор, старши репортер, коментатор, завеждащ редакция, зам.-главен редактор. Репортажите му за българо-съветските космически полети от Центъра за управление на полетите край Москва и от събитията в Източна Европа след 1989 г. са в Златния фонд на БНР.

В БНР е водил новините и обзорните предавания "24 часа" и "Нещо повече", като е бил и ръководител и на екипите на тези предавания. Кореспондент на БНР в Москва между 1993 и 1997 година. След това става и директор на програма "Хоризонт", но хвърля оставка заради политически натиск за уволняване на журналисти.

През 1998 година печели конкурс за завеждащ Кореспондентския пункт на БНТ в Москва. От 1999 до 2006 година взема интервюта от редица руски и световни политици, културни и обществени дейци, сред които са такива имена като Михаил Горбачов, Владимир Путин, Виктор Черномирдин, Сали Бериша, Алла Пугачова, Армен Джигарханян и др.

Истории от медийната кухня

(Не)истини за БНТ и нейната обществена мисия – част ІІ

Част първа можете да прочетете тук Посред лято, насред поредния конкурс за генерален директор на БНТ – този предизвикан от Закон...

Прочети повече

Когато в първия си мандат като генерален директор на БНР Валери Тодоров решава да стартира първите цифрови радиоизлъчвания в страната, законът не го позволява и БНР ползва три временни разрешения, за да докаже предимството им. Цифровизацията на радиоизлъчванията така и не се състоя, но затова пък по идея на Тодоров бе разработена първата хибридна интернет аудиовизуална платформа "Бинар", която беше призната за водещо медийно постижение от Европейския съюз за радио и телевизия. Тодоров промени изцяло техниката и технологиите в БНР, пусна след близо четири десетилетия три нови регионални радиостанции. В националното радио наричат този период „Златният век“.

Намеренията за промяна в БНТ

Тодоров залага на новите технологии и "новия зрител“. „Малкият екран” през смартфона става все по-малък, а светът през него – все по-голям. Голямото предизвикателство пред Националната телевизия е да „улови“ този свят, да го пречупи през вкуса на зрителя и да го покаже в цялото му многообразие с най-модерните технологии за звук и картина. Обществената телевизия притежава богат опит, неоценимо богати архиви, произвежда изключително разнообразно съдържание. Това през новите технологии с отговорността, доверието и обратната връзка със зрителя открива нов шанс на БНТ. Най-важното е любопитството да пребори страха от промените, сподели той пред Actualno.com.

По думите му, в момента този взрив на нови медии, нови технологии предизвиква остра конкуренция между съдържанието и технологията. "В този спор кой ще победи аз мисля, че в крайна сметка най-важно е съдържанието, защото всеки вече може да създаде достатъчно достъпна технология, но качествено съдържание не може да създава всеки, особено с марката и отговорностите на една обществена медия", добави още той.

"Искам онова, което е познато, което се смята за утвърдено, да бъде подложено на промяна, на ребрандинг и същевременно да влязат онези нови формати и мобилни, хибридни технологии, които да привличат младото поколение, новия зрител."