Българските жълти жилетки поставиха ултиматум на парламента

Те настояват и да имат представители в работната група за пренаписване на закона. За напрежението, създадено със закона, според представителите на сдружението трябва да бъде понесена политическа отговорност в лицето на вносителя му - депутатът Емил Димитров.

Причина за заканата им е бурната, според тях, съпротива от страна на Българската петролна и газова асоциация /БПГА/ на предложението за отлагане на влизането в действие на закона. Също и това, че представител на сдружението не бил допуснат на заседанието на ресорната парламентарна комисия, разглеждала в петък (18 януари) закона макар, че решението ѝ е в полза на сдружението. В деня, когато законът влезе в пленарна зала, нека депутатите проявят разум и одобрят отсрочката с 6 месеца и да включат представител на сдружението, за да бъде пренаписан така, че да се реализира неговата цел - повишаване на събираемостта, призоваха българските жълти жилетки.

Законът в сегашния му вид не гарантира по никакъв начин събираемостта на приходи в бюджета, категоричен е председателят на сдружението Иван Кашилски. Измамник никога няма да се регистрира по този закон, сигурен е той.

"Ние сме хора, които са против сивата икономика, хора на които също тя пречи, хора, които искаме да се борим с нея. Но този закон няма да пребори сивата икономика. В този закон няма едно действие, което да я спре и да влее 1 лев в държавния бюджет", заяви говорителят на сдружението Симо Симов и изказа благодарност на икономическия министър Емил Караниколов и правителството, предложили отсрочката и на подкрепилите я депутати на ниво парламентарна комисия. Той поясни, че в сдружението са 110 фирми и подчерта, че работят на светло.

Сдружението постави и задача за 1 млрд. лв. "Изключително голяма активност в обсъждането на законопроекта имаха шефът на "Лукойл" Валентин Златев и вносителят на закона Емил Димитров, според които около 1 млрд. лв се разпределят от сивия сектор в търговията с петролни продукти. Това  се дължи, според тях на контрабанден внос", припомни Симов. Ако това е така, според изчисления на сдружението - всеки ден през ГКПП на България държавните власти допускат контрабанден внос на 100 цистерни гориво или приблизително 2,8 млн. литра. "Това означава, че Агенция "Митници" практически не работи. Това означава, че главният прокурор отдавна трябва да е образувал досъдебно производство за данъчни престъпления в особено големи размери. Това означава, че нито един митнически служител не трябва да продължи да работи в агенция "Митници", заяви говорителят на сдружението и обобщи, че ако контрабандата съществува, то  за това вина носят държавата и конкретно митническите власти и прокуратурата. 

Щети на държавата може да нанася и фиктивния износ на петролни продукти, алармираха още от сдружението и изтъкнаха, че законът за горивата не е насочен натам. Като се има предвид, че Законът за статистиката е превърнал износът на петролни горива в статистическа тайна, може да се каже, че износът на петролни горива от България е тема табу. И това табу е толкова силно, че отново споменатия закон за статистиката изключва действието на НПК като разпорежда, че статистическите данни за износ на петролни горива не може да се използват като доказателство от изпълнителната и съдебна власт", посочи Симов. Редно е задачата за 1 млрд. лева щети на бюджета да намери своя отговор, добави той и обяви международен конкурс за решаване на задачата, а председателят на сдружението обеща награда от 1000 лв. и подчерта, че държавният бюджет ще има полза.

Делчев: Проблемът със закона за горивата е икономически, не личен

Законът за горивата предизвика бизнес и политически войни. В крайна сметка депутатите решиха да отложат влизането му в сила с шест месе...

Прочети повече

Ако наистина се ограбва бюджета с 1 млрд. лв, ние искрено казваме, че не сме ние, заявиха от Сдружението. Ако се краде 1 млрд. лв. акциз и ДДС, това би означавало, по изчисления на сдружението, че всеки ден се продават по 3 млн. литра гориво незаконно, което според тях е невъзможно. Те са категорични, че и към момента държавата има достатъчно лостове да упражни контрол. „Ние сме търговци – купуваме стока с ДДС и с акциз, няма как да вземем гориво без акциз и без ДДС. Това може да го направи производител или вносител“, казват те.

Те изтъкнаха, че малките бензиностанции, които не са от голяма верига, на всеки 7 секунди подават информация в НАП, а големите вериги подават информация към сървърите на НАП на всеки 24 часа и отправиха въпрос към финансовото министерство: „Ако някъде се манипулира, кажете кога може да стане – когато имаш 7 секунди или половин час на 24 часа?"

Този закон няма за цел регистрационен режим, а лицензионен, т.е. да отпаднат по-малките от пазара, подозират фирмите от сдружението. Според тях отлагането на закона не е достатъчно. Ако бъдат допуснати до комисията, която ще преработва текстовете на закона ще настояват да се изясни кой генерира сивата икономика и откъде идва тя. Няма спор, че част е от вноса, но дали не е и от износа, дали не е и от недобросъвестно деклариране на качеството на нефта, който се преработва.... трябва да се изясни, категорични са търговците и превозвачи на горива.

Заради предложената отсрочка на влизането в сила на закона, БПГА напусна КРИБ. Съвсем скоро пък Националното сдружение на търговците и превозвачи на горива се включи в КРИБ. Надяваме се, казаха представители на сдружението, ако стигнем до стачни действия да бъдем подкрепени и от КРИБ. Към днешна дата имат изразена подкрепа от Валери Симеонов, омбудсмана Мая Манолова и икономическия министър Емил Караниколов.