ЕС очаква от страните членки да намалят драстично нивата на фини прахови частици до 2030 г.

В поправките на документа вече има текстове, които принуждават отделните страни да въвеждат национални цели, свързани с намаляване на вредните емисии в атмосферата до 2030 г. Основният фокус на протокола от Гьотеборг обаче лежи върху трансграничното замърсяване на въздуха.

Само за няколко месеца София вече нарушава еврозакон за чистия въздух

Законодателството на ЕС, от който част е и България, позволява най-много 35 дни с въздух, в който има замърсяване над нормата. В София,...

Прочети повече

Сега с новите поправки за първи път в списъка на замърсителите са включени и фините прахови частици. Европейският съвет очаква до 2020 г. те да намалеят с 22%, а до 2030 с 49%.

Actualno.com припомня, че Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния („Конвенцията за ТЗВДР“) е основната международна рамка за сътрудничеството и мерките за ограничаване и постепенно намаляване и предотвратяване на замърсяването на въздуха. 51 държави от Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕООН) са страни по конвенцията, в т.ч. държавите — членки на ЕС, Канада, САЩ и няколко страни от Централна Азия.

След подписването на Конвенцията за ТЗВДР през 1979 г., нейният обхват беше разширен с 8 специални протокола, включително Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон. Този протокол, известен още като Протокола от Гьотеборг, бе одобрен от Съвета от името на ЕС през юни 2003 г. Той беше транспониран в правото на ЕС най-вече посредством директивите от 2001 г. за НТЕ и за намаляване на емисиите от големи горивни инсталации.

През 2012 г. протоколът беше изменен, като бяха добавени две нови приложения. Промените са насочени към увеличаване на усилията за постигане на целите за дългосрочна защита на човешкото здраве и околната среда.

Предложеното изменение на Протокола от 1999 г. предвижда нови национални ангажименти за намаляване на емисиите за периода след 2020 г. В него са включени четири въздушни замърсителя — сярата (главно серния диоксид), азотните оксиди, амонякът и летливите органични съединения (ЛОС), различни от метан, както и праховите частици.

Праховите частици във въздуха у нас са се увеличи с 63% за 15 години

Отчита се положителна тенденция по отношение на опазването на околната среда, съхраняването на природата и намаляването на замърсяван...

Прочети повече

По-специално, изменението включва:

- Намаляване на емисиите на индустриални сажди;

- Актуализиране на нормите за допустими емисии, посочени в приложението към протокола;

- Нови стандарти за съдържанието на неметанови ЛОС в продуктите;

То допълва и задължението за докладване на емисии на замърсители на въздуха.

Василева и Фандъкова: Проблемът със замърсения въздух идва от отоплението с битово гориво

В България няма проблем с другите замърсяващи компоненти на въздуха, като азотни оксиди и озона. Това заяви министърът на околната сред...

Прочети повече