Германия избира новия си Бундестаг

Според последните социологически проучвания управляващият Християн-демократически съюз на канцлера Ангела Меркел запазва убедителната си преднина. На второ място е Германската социал-демократическа партия на Мартин Шулц, а трета е популистката и антиимигрантска партия "Алтернатива за Германия". Определящи за резултатите от вота ще са два фактора – избирателната активност и избирателите, които до последно не бяха решили дали да гласуват и за кого.

Меркел печели - какво следва за Германия?

Пет дни преди парламентарните избори в Германия изглежда, че Ангела Меркел без проблем ще спечели нов мандат като канцлер на Федералнат...

Прочети повече

На изборите се явяват общо 4828 кандидати - с 400 повече в сравнение с 2013 г. Кандидатите представляват партии от твърдолинейния ляв спектър и радикалната десница до такива, които призовават за действия в подкрепа на вегетарианците и веганите, животните, хип-хопа и повече духовност в политиката. Най-активна в социалните мрежи и шокираща с посланията си е сатиричната формация "Партията”, създадена през 2004 година от редакторите на хумористичното списание "Титаник". В програмата си тя обещава да разреши употребата на алкохол зад волана, купуването на кокаин с рецепта и отвличането на турския президент Ердоган, предаде Дарик.

Най-младият кандидат за Бундестага е именно от тази партия. Това е Флорис Беер, навършил 18 години дни преди изборите. Най-възрастният кандидат за германския парламент е 89-годишната Барбара Рютинг, писателка и актриса, кандидат на В-партията - партията на промяната, вегетарианците и веганите. От 61,5 милиона имащи право на глас около 3 милиона ще могат да отидат за първи път до избирателните урни.

Ако популярният германски канцлер Ангела Меркел беше изправена пред гласуване като това за президент в САЩ, то почти със сигурност тя щеше да спечели с мнозинство. Нещата обаче не са толкова прости в сложната германска избирателна система.

В крайна сметка нейните консерватори може да са принудени да влязат в мъчителни коалиционни пазарлъци, най-вероятно с основните им съперници, за да останат на власт и да осигурят четвърти мандат за Меркел.

Причина за това е следвоенната избирателна система в Германия, която е смесица между „победителят взима всичко“ като във Великобритания и САЩ, и пропорционалната представителна система, която дава шанс на повече малки партии.

Чистите факти

Общо 61,5 млн. души над 18-годишна възраст имат право да избират следващото правителство в най-многолюдната държава в Европейския съюз и най-голямата негова икономика. Жените избирателки са повече от мъжете – 31,7 млн. на 29,8 млн.

Преди четири години избирателната активност беше 71,5%, което е малко увеличение в сравнение с 2009 г. и повече от тази в много други западни демокрации.

Когато германските избиратели влязат в кабинката за гласуване, те трябва да отбележат два пъти в бюлетината – един път за пряк представител на тяхната община и втори път за предпочитаната от тях политическа партия, предаде БГНЕС.

5-процентово препятствие

Първото отбелязване е необходимо, за да се гарантира, че всяка от 299-те общини в Германия е представена в долната камара на парламента. С втория, и в много случаи ключов глас, гражданите избират партия.

Преди изборния ден партиите съставят своите листи с кандидати за всеки един от 16-те провинции в страната, като имената в началото на списъка имат най-много шансове за избиране.

Партията с най-много гласове изпраща съответно и най-много депутати в долната камара. Например, ако партията спечели три директни места чрез първото гласуване, но има право на десет места от второто, то на седем други депутати от местната листа на партията се дава право на място в долната камара.

Усложнението в изборите идва, когато прекият избор и гласовете за партията не са в синхрон, заради т. нар. разделяне на изборните резултати.

Когато партия спечели повече директни места, отколкото й се полагат от партийния вот, тя получава право да ползва допълнителните места. В резултат на това размерът на Бундестага може да нарасне значително над минималния си размер от 598 места. След изборите през 2013 г. законодателният орган имаше 630 депутати, като бройката може да стане и много по-голяма.

Според друго правило партиите, получили под 5% от партийния вот остават извън парламента. Това е с цел избягване на излишно политическо фрагментиране и превенция на влизането на потенциално екстремистки партии.

Както бизнес ориентираната Свободна демократична партия (СвДП), така и дясната популистка „Алтернатива за Германия“ (АГ) се очаква да спечелят места в парламента, след като не им достигна малко, за да преминат прага по време на изборите през 2013 г.

Щом веднъж изборните секции затворят в 1600 GMT (19 ч. българско време) на 24 септември, ще остане въпросът за това дали определен съюз или партия имат абсолютно мнозинство, за да издигне канцлер – половината от всички места в долната камара плюс едно.

Резултатите от 2013 г.

Християн-демократическия съюз (ХДС)/Християн-социалния съюз (ХСС) – 41,5%, 309 места

Германската социалдемократическа партия (ГСДП) – 25,7%, 193 места

Лявата партия – 8,6%, 64 места

Зелените – 8,4%, 63 места

Свободната демократическа партия (СвДП) – 4,8%, 0 места

„Алтернатива за Германия“ (АГ) – 4,7%, 0 места

В парламента влезе и един независим депутат.