Мнимото величие на Русия - как да се отърве от самонадеяността

Доста горчива картина относно развитието на Русия нарисува в свой аналитичен материал една от водещите руски медии - вестник "Московский комсомолец".

Според изданието изглежда сякаш Русия напредва и се радва на благата на технологичния напредък - все пак има iPhone-и и се движи високоскоростния руски влак "Сапсан", но всъщност стои все още в XX век - век на войни, на Желязната завеса и на "бодливи огради".

"Добре го каза Михаил Горбачов, когато си тръгна - Студената война "обезобрази нашата икономика, обществено съзнание и морал". Въпреки че се отнася за времето на Горбачов, тези думи са абсолютно верни. И въпреки че последният генерален секретар говори за войната в минало време, тя, уви, се завърна, макар и под формата на призрак, създаден от съвременното руско управление, за да се укрепи на власт. Общественото съзнание е толкова деформирано от годините на съветската пропаганда на черно-белия свят и вечната "заплаха за война", че отново вярваме във въображаеми врагове и въображаема победа", пише изданието, цитирано от Агенция "Фокус". И продължава:

Да, на манипулаторите не им се получи, но проблемът е в главите ни. Вината се пада на наследството на съветската митология, с която живеем в продължение на 30 години - разпадането на страната, загубата на идеали, спряното развитие. Русия се е изгубила, но иска да стане, да се върне към златния век на славата, където бяхме на първо място в Космоса, хора-победители. Ето защо вярваме на "лечителите", които ни убеждават, че (ще) се изправим на краката си.

Но за момента имаме работа с въображаеми лечители, които не предлагат на страната реално лечение - или по-скоро просто не я водят на никъде. Те само пълнят умовете ни все повече и повече лъжи - вместо да ни помагат да се движим в променения свят и наистина да се преродим.

Мит номер едно – враговете развалиха страната

Отправната точка е ерата на Студената война. В онези дни СССР беше една от двете суперсили в света - велика империя. Но тази империя, поради редица обективни и субективни причини, от 70-те години на миналия век тръгна към упадък. Да, страната очевидно спря в началото на 80-те години на миналия век. Това се дължи на - тромава икономика, основана на тежката индустрия и без връзка със световната научно-технологична революция; изключително скъп военно-промишлен комплекс; зависимост от петродолари и падащите цени на петрола; застаряването на лидерите и неспособността им да осъществят реформи.

Най-важното е, че съветският партиен елит не успя да разбере навреме основната тенденция на новия свят: икономическата и научно-техническата конкуренция стана по-важна от военно-политическата борба. Това в крайна сметка доведе до смъртта на "втория свят", воден от Съветския съюз - той просто остана в историята.

Мнозина все още погрешно мислят, че Съветският съюз е бил силна страна - и изведнъж някой го съсипва. Разбира се, субективни причини има - това е слабостта и лутането на Горбачов и амбициите на Елцин. Трябва обаче да разберем, че носещите структури на страната са изгнили дълго преди действителното ѝ разпадане. Проблемът на ръководството на СССР е, че не можа да разбере как да възстанови сградата, без да я унищожи. Фактът, че Запада с всички сили е работил за това унищожение, ние не отричаме - но не мислете, че влиянието му е станало решаващо. В крайна сметка, Китай не се разпадна?!

Тогава, след разпадането на СССР, бяха ли намерени нови идеи? Не, имаше вакуум, изпълнен с фалшивия популистки трепет на Елцин и цинизма на новия "елит". Абстрактната идея за "изграждане на капитализма" доведе до присвояване на националното богатство от малка група индивиди. Съветската система беше разрушена, но от развалините ѝ не беше построен идеалът, за който говореха "демократите".

Мит номер две – Русия ще се изправи на крака, отново ще ни уважават

Да, хората в края на 90-те години на миналия век поискаха ред и той се появи - дивият капитализъм стана по-малко див, изградена беше приемлива фасада. Високите цени на петрола помагаха известно време за облекчаване на социалните противоречия. Но всички елементи на социалната система от 90-те години на миналия век бяха запазени, включително корупцията и социалното разделение, привилегиите на олигархията, наемния характер на икономиката и високото офшоризиране. Приватизацията не се ревизира. Държавата не се завърна, за да стане държава за всички и да придвижи страната напред, а за да се обезпечи просперитетът на друга група хора, обединени около властта.

Вместо да се гради, основната идея беше да се консумира, особено абсурдна в бедна страна. Но тъй като повечето хора наистина не могат да потребяват - поради ниски доходи, тя беше чисто по руски изкривена. По същество, на това се радва "елита", а хората, затъват в кредити, както и други дългове. С iPhone и скъпи дрехи.

Основният проблем е, че този рай за елита е платен с ресурсите на страната - те се консумират необуздано и често напразно - и Русия, междувременно, все повече изостава от другите страни.

Независимо колко телевизията лъже за нашия необуздан растеж, числата казват обратното. Делът на руската икономика в световния БВП не надвишава 2-3%, докато делът на, например, Съединените щати и Китай, е в размер на почти една трета. И нашият дял е предимно от суровини. Нашият износ е повече от 60% - енергия, а половината от вноса - машини и оборудване: типичен търговски баланс на Третия свят. Дори и в Космоса, Русия все повече губи позиции за сметка на Илън Мъск и европейците - например, на пазара на търговските космически полети в края на 2017 година делът на SpaceX е 45%, на ЕС е 40%, а на Русия - 15%. Като цяло, влиянието на Русия в космическия сектор се е свило - нас ни задминават САЩ, Китай, Европа. Делът на Русия в световния пазар на ИТ технологии не надхвърля 1%. И Русия е на дрейф в свое море от петрол, докато страни като Бразилия, Аржентина и Индия вървят напред. А в общественото съзнание се насажда, че приоритет е възраждането на предишната, Съветската империя. И логиката е това да стане по пътя на Студената война - има опасност от война и ние трябва да върнем позициите на бившия СССР, "за да поставим Запада на място".

В тази изкривена логика всичко, което е лошо за Съединените щати, е добро за Русия. САЩ се страхуват от нас и затова искат Русия да бъде смазана. Светът, за който се твърди, че е недоволен от "хегемонията на Съединените щати", ни гледа като спасител. Ние носим на света някои ценности, необходими за него. Структурата на страната ни е прогресивна и поради това може да служи като пример за други страни. Веднага след като "отворим очите на света" за недостатъците на Запада, други страни моментално ще ни станат съюзници.

Всичко това не е нищо повече от мит. Старият мит на миналия век, с който почти свикнахме и замени историята и реалността. Но ако искаме да продължим напред, ще трябва да се разделим с него. Защото за 30 години светът е станал фундаментално различен.

Първо, отдавна вече светът не е биполярен, въпреки присъствието в него на такъв гигант като Съединените щати. Светът вече е глобален и многополюсен и е свързан с развитието на множество хоризонтални връзки и интернет. САЩ, след провала в Близкия изток, действат предимно с "мека сила" и икономически средства, а не с военни инструменти (въпреки че, разбира се, има и военни намеси). В света няма общо противопоставяне на Запада и Америка, те не се възприемат като "хегемони" и "жандарми". Стойностите и качеството на живот, които са се развили на Запад, са по-привлекателни за други народи, отколкото това, което ние предлагаме. Опитите ни да разрушим световния ред предизвикват по-скоро недоумение, отколкото съчувствие. Ние сме симпатични само на много изостанали народи или маргинални политически групи в развитите страни - и това, защото искат пари от нас. Ние сме интересни от гледна точка на доставките на енергийни ресурси, оръжия, някои други стоки, но на пазарите на нетърговски стоки и още повече на пазарите на идеи и технологии, ние сме играчи последна класа.

Нашата социална структура е непривлекателна: който иска да има в страната си огромна корупцията и разпусната олигархия? Официалните ни ценности са архаични, не нови, светът отдавна ги е отминал и е напреднал. И самите ние не живеем според тези ценности. Може ли някой да ми каже ясно какво е посланието ни за света? В "Православието, автокрацията и национализма"? Като цяло, ми е болно да се види как от страна с велика култура, се достигна до примитивно мислене от типа - "толерасти", "Гейропа" и интернет шегаджии.

На второ място, но не по-малко важно: съвременният свят е свят, в който не се конкурират ракети, а икономиката и знанието, това е същността на XXI век. Признак на величие сега е не големината на страната и наличието на оръжие, а търсенето на световния пазар на идеи, технологии и продукти, нивото и качеството на човешкия живот.

Русия спешно се нуждае от рестартиране - и най-вече на нивото на общественото съзнание. Нашите приоритети трябва да бъдат да се развиваме в синхрон с времето и ценностите, които ще бъдат търсени от света. САЩ, Запада, други страни не са приятели или врагове, а конкуренти или партньори. Арбитърът в този конкурс е мирът и човечеството; критериите за оценка - световното признание, увеличението на броя на партньорите.

Необходимо е вратата към миналото да бъде затворена. Да се взимат под внимание само реални и бъдещи победи. Фактът, че преди 70 години ние победихме фашизма и преди 60 години, първият човек полетя в Космоса – това са славни страници, но това беше много отдавна. Фактът, че от 1961 година нямаме постижения на световно значение е много тревожен сигнал говори за криза на цивилизацията. Спешно се нуждаем от истински победи, не военни, а мирни - интелектуални, икономически, културни.

Това е истински патриотизъм и истински суверенитет. Патриот сега е този, който подкрепя развитието на страната и нейната победа в условията на световна конкуренция. Патриот не е този, който вярва, че величието на Русия се изразява в грубостта на нейните представители в международни срещи на високо равнище и карикатури в социалните мрежи. Или в растежа на цените на петрола.

Какво ще се случи, ако нищо не се промени? За нас все повече ще бъде трудно да настигнем света, който препуска. Не мисля, че някой ще ни превземе, но ние ще бъдем една изостанала периферия, като Русия от времето преди Петър Велики. Искаме ли такава съдба?

Автор: Никола Миронов, политолог