Mагията на природата: Вулканът "Кели Муту"

Независимо от научните сведения, съществуват много митове и легенди относно произхода на Кели Муту. Планината продължава да бъде свещено място за местните хора, а през годините трите кратерни езера често са сменяли цвета си, който варира в широка граница от червено и тъмнокафяво, до тюркоазено и зелено. Хората живеещи тук вярват, че променящите се цветове са свързани с отношението им към духа на починалите им предци. Това място е популярна туристическа атракция и важно природно богатство за индонезийците, които са изобразили природния феномен върху паричните си единици.

Най-западното от трите образувания традиционно е в син цвят и се нарича “езерото на възрастните хора”. Предполага се, че душите на възрастните и мъдри хора почиват там. Другите две са отдалечени на около 1 км. и са разделени посредством стена. Те носят имената “ езеро на младите мъже и девиците”, където се пренася духът на починалите млади хора и “ омагьосаното езеро”, което е прокълнатото царство на злите духове, а цветовете им варират периодично от зелено до червеникаво. Гледката тук е приказна през целия ден, но за предпочитане е да се посетят рано сутрин, когато облаците не са започнали да пречат. Много от посетителите пристигат по-рано, за да посрещнат и изгрева. Пътят е планински и се пътува бавно, поради което туристите предпочитат да отсядат в близкото селце Мони. Местата за настаняване не са много и се запълват изключително бързо в пиковия сезон – от юли до август. Самите домакини предлагат транспорт до езерата и се потегля доста рано, за да се пристигне преди изгрева.

Вулканът и кратерните езера са само малка част от простиращия се тук Национален парк Кели Муту. Тази защитена местност притежава огромно биоразнообразие и културно наследство, и привлича хиляди туристи ежегодно. Преди години, когато се е зародила идеята за този парк, са се провеждали многобройни дебати с местните хора, относно използването на природните ресурси. Кели Муту е една от планините включени в списъка с “Рибу”. В Индонезия това название се отнася за планини по-високи от 1000 м. В местността има и неофициална пътека, която води до ръба на езерата, но разхождането наоколо не се препоръчва. Това пространство е доста опасно поради наличието на много вулканични скали, а отделящите се газове затрудняват дишането.

Снимки: iStock/Guliver

Околността и езерата добиват популярност през 20-те години на миналия век. Днес транспортът там е добре развит, а най-близките летища са в Маумере и Енде, като Маумере приема редовни полети от Бали.