Хакатонът, който създава решения за развиване на дигитално-медийната грамотност на тийнейджърите

1. Здравейте, разкажете ни първо повече за проекта ви “Академия за тийнейджъри: Правото ми на мнение”? Кой стои зад него, как дойде идеята, как го реализирате?

И.С. Това е партньорски проект на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) и Асоциацията на Европейските Журналисти (АЕЖ), който се изпълнява от Коалицията за Медийна Грамотност и младежката медия Teen Station. Идеята за него се роди като продължение на съвместния успешен проект на УНИЦЕФ България и АЕЖ-България за етично отразяване на деца в медиите. Заедно с група изявени журналисти, психолози, юристи, комуникационни експерти създадохме Пътеводител за етично отразяване на деца в медиите. Нещо повече – създадохме общност от професионалити, които се обединяват около високи стандарти и споделена кауза.

След като в продължение на близо 2 години обучавахме журналисти как да общуват с децата и младежите по начин, зачитащ човешките им права и мненията им, решихме, че е време да въоръжим със сходни знания и умения и самите тийнейджъри – както като потребители на медийно съдържание, така и като създатели на такова, особено в социалните мрежи, в които те са много активни и ангажирани. Отново събрахме експерти, университетски преподаватели, юристи, специалисти по видео продукции, подкасти, дигитални комуникации, както и изявени младежки автори. Така се роди онлайн помагалото „Правото ми на мнение. Моите каузи в социалните мрежи“. С негова помощ започнахме да обучаваме и тийнейджъри от цялата страна, както и проведохме национален конкурс за техни собствени материали. Финалистите от него участваха в първия по рода си онлайн тийнейджърски хакатон, в който търсеха заедно с опитни ментори кои са най-иновативните дигитални решения в подкрепа на медийната грамотност сред подрастващите в България.

В конкурса и хакатона като партньори се присъединиха и бизнеси с корпоративна социална отговорност, които дадоха възможност на тийнейджърите да създадат и свое съдържание (популярните „сторита“ в Инстаграм) за каналите им – в лицето на VIVACOM, както и да бъдат технически домакини на хакатона – в лицето на Resonator.

2. Как премина Хакатонът на 9-ти май? С какво ви впечатлиха най-много децата?

И.С. Хакатонът първоначално беше замислен като двудневно събитие, идейно-творчески маратон, в който 15-те ученици от цялата страна, които са финалисти в националния конкурс, както и 5 обучени младежи от Teen Station, да прекарат заедно в София – в най-новото пространство за иновации Resonator.

Поради ограниченията, наложени от извънредното положение с КОВИД-19, се наложи обаче да направим хакатона в изцяло дигитална среда. Това беше предизвикателно начинание, но се оказа много полезно и благодатно като формат.

Трудност си представяхме, че ще има в това екипите да се сработят, да се получи синергия между тях и да протече творчески процес. На живо има „трикове“, с които тази групова динамика да се стимулира, докато онлайн всеки си е сам вкъщи и не взаимодейства пряко с останалите – но се оказа, че виртуално също можем да бъдем изобретателни!

В резултат не само отборите се сработиха, но те имаха и интерактивни обучителни сесии от много добри и отдадени ментори – Петър Нефтелимов в сферата на дигиталния маркетинг, Иглика Иванова в сферата на онлайн игровизацията, Мартин Граховски в сферата на видео документалистиката, Балин Балинов в сферата на подкастите и Емилия Зафираки в сферата на презентационните умения. Това е важно, защото искахме да сме сигурни, че добрият потенциал, който учениците вече бяха показали в националния конкурс, като ни изпратиха свои видеа, статии, интервюта и т.н., ще може да бъде надграден с професионална експертиза, която да им позволи да се насочат към модерни, въздействащи и ефективни технологични платформи, с помощта на които да пренесат посланията от помагалото за дигитално-медийна грамотност до множество свои връстници. В края на самия хакатон 5-те отбора излязоха с 5 предложения за иновации. Това беше възможно най-оптимистичният вариант и точно той се сбъдна.

3. Ние вече направихме няколко интервюта с хора, които се грижат за това да има достатъчно добри дигитални продукти, които да помагат в образованието на децата (Khan Academy и e-Prosveta). Но какво казват самите деца? От какво имат нужда те? Кое им пречи в дигиталното образование и изобщо времето прекарано онлайн? Имате ли наблюдения?

И.С. Тийнейджърите имат много ясни наблюдения, както и много силни предложения за решения на част от проблемите. Това е видимо от идеите, с които те излязоха по време на хакатона, и за чиято реализация ще се работи в близко бъдеще.

Примерите започват от кампании в социалните мрежи за различаване на фалшиви новини; минават през създаване на сайтове в подкрепа на защитата на личните данни онлайн, както и на противодействие на кибертормоза между тийнейджъри; продължават към обучения на студенти за етично отразяване на инциденти, в които тийнейджърите са участници или свидетели; както и създаването на куизове и онлайн игри за повишаване на знанието, но и за влизане в обувките на отсрещната страна, за да се повиши и чувствителността; а така и поредица от видеа и подкасти, които дават глас на младежите от по-малките населени места с техните идеи, проекти, мечти.

Тоест учениците категорично мислят мултимедийно и решенията им са насочени към изграждането на конкретни умения.

Мисля, че точно това е нещото, което не е силно застъпено в българското образование, вкл. в онлайн вариациите му – изграждането на умения, не само на знания. Научната общност нарича този комплекс от компетенции „умения на 21 век“ – сред тях са умението да се мисли критично, да се различава достоверна от подвеждаща информация, да се разрешават проблеми по ненасилствен начин, да се гради емпатия и работа в екип, да се пребивава онлайн по един безопасен начин и да се противодейства на езика на омразата, да се комуникира ясно и да се насърчава самоинициативността на младежите, водеща и до по-будно гражданско общество. С други думи – това са умения, които подпомагат и прехода от училище към пазара на труда, от живота на децата към живота на възрастните.

Предприемачеството и иновациите се очертават като ключови в тази насока. Ето защо това, което самите ученици идентифицираха като нужда от продължаваща подкрепа, е менторството, доразвиването на собствените им умения по един професионален начин, както и експертизата, която партньори на проекта като Виваком или Resonator могат да предоставят на новото дигитално поколение.

4. Медийната среда в България не може да се похвали с особена хигиена в последните години, как подготвяте младежите за сблъсъка с всички крайности, които интернет сякаш засили още повече?

И.С. Съгласен съм с констатацията – хигиената в медиите, във вида на осъзнати професионални стандарти, категорично трябва да бъде завишена, защото тя също така формира нагласите, светоусещанията, поведенията и на самите аудитории (тоест хигиената в обществото).

Това, което аз наблюдавам обаче, е, че младите поколения не са толкова пряко повлияни от медиите – или не по начина, по който техните родители например.

Традиционните медии не са чак толкова голям авторитет, източник на информация или средство за формиране на нагласи у младите хора, колкото са при по-възрастните. Дигиталната среда, онлайн медиите, вкл. социалните мрежи и мултимедийните платформи създадоха нови авторитети – блогъри, влогъри, ютубъри, инфлуенсъри – и това в много голяма степен демократизира дигиталното общество и либерализира начина, по който създатели и потребители на съдържание си взаимодействат, често разменяйки ролите си. В този смисъл, злободневието на темите, засягани в традиционните медии, често не достига до младите хора – или поне не им влияе толкова пряко. В този смисъл аз съм оптимист, че сегашните поколения младежи ще изградят своя среда, която да е по-хигиенизирана. Част от тях вероятно ще влязат и в традиционните медии, но с коренно различна нагласа от техните предшественици.

И макар в медиите ни да има доста пороци, има и добри практики; има страхотни професионалисти – и ако тези два свята (на професионалната журналистика и на младежите, създаващи своя гражданска журналистика – развлекателна, начунопопулярна, социално ангажирана или тясно профилирана към спорт, кино, игри и т.н.) се сближат и опознаят взаимно, това ще е от полза и на двете страни. Едната ще се попречисти и обогати с младежка енергия, а другата ще се професионализира и обогати с опит – вкл. как да се предпазват от опасностите и манипулациите в нерегулираната онлайн среда. Младежите имат огромен потенциал, само трябва уменията им да бъдат доразвити и това ги прави двигатели на положителна социална промяна – вкл. в контекста на по-широката медийна среда в България.

Ивайло Спасов

5. Смятате ли, че за да могат хората да формират обективно мнението си и съответно да могат да се възползват от това право, е редно да има някаква форма на ограничение върху това кой, какво и как публикува в интернет?

И.С. Регулацията на интернет пространството е чувствителна тема, особено за общества като нашето, които дълги години са живели без пълния набор от граждански свободи, които има в развитите и демократични държави – и всъщност падането на Желязната завеса съвпадна с появата на интернет.

В този смисъл интернет е мислен често като територия на пълната, абсолютна и безрезервна свобода и регулацията му поражда съпротиви.

Нека не забравяме обаче, че именно в нашия език се прави разлика между „свобода“ и „свободия“. Рядко съм срещал еквиваленти на „свободия“ в другите езици и това е показателно за народопсихологията ни.

В днешно време живеем в океан от информация (както и от дезинформация) и изграждането на обективно мнение не е толкова лесна задача, то не се формира вече едноканално. Именно затова са нужни критичното мислене и другите умения на 21 век, за които споменах по-рано.

Да, в нашия край на света Студената война, надпреварата за въоръжаване, търговските войни може да са част от миналото, но войната за сърцата и умовете на хората тече с пълна сила. И тя е несправедлива и неравна битка. Защото от едната страна се поставят факти, аргументи, научни доводи и т.н. – тоест неща, фокусирани към разума на хората, а от другата се поставят страховете, уязвимостите, травмите на хората – тоест емоциите им. А човекът е преди всичко емоционално създание и емоциите са най-лесният начин да бъдем манипулирани. Оттам и нуждата и за социално-емоционално учене – как да регулираме емоциите си, как да разпознаваме емоциите на другите, как да запазим богатството на емоциите ни, но това да не е за сметка на лоши избори, които правим и които често са лишени от логика. В този смисъл – да, смятам, че с пропагандата и фалшивите новини трябва да се борим и че това е битка, засягаща всеки – родителите, учителите, правителствата, децата, медиите. Но това в никакъв случай не бива да служи за ограничаване на свободата на словото или свободата на медиите. Както по-рано споменах свободата и свободията и нуждата от умения да се разгранича едното от другото, така тук ще затворя рамката с нуждата да се прави разлика и между свободата на изразяване, която винаги трябва да насърчаваме, и езика на омразата (и манипулациите), срещу който трябва да се борим.

6. Възможно ли е чрез създаване на нужния критичен поглед у младите хора да повлияем и върху по-възрастните, които сякаш далеч по-лесно стават жертва на пропаганда и фалшиви новини?

И.С. Вярвам, че е възможно.

Младите хора в много по-голяма степен са приспособими към новата реалност и имат по-ясни ориентири в нея.

Затова могат да са и ролеви модели, вкл. за по-възрастните. Освен това начинът, по който младите хора потребяват или създават медийно съдържание, е – както вече споменах – различен от този на възрастните. И в тази връзка младите могат да покажат пътя напред за по-възрастните (не мисля, че обратното е толкова валидно – възрастните да се опитат да привлекат младите към предишните форми на консумация на медиите).

Нека ви дам и конкретен пример: съвсем наскоро в УНИЦЕФ България направихме онлайн замерване на нагласите, чувствата, поведенията на тийнейджърите (15-19 г.) в онлайн средата по време на извънредното положение с КОВИД-19. Оказа се, че голяма част от тях различават много добре фалшивите новини от достоверната информация, както и като цяло не вярват на конспиративни теории и търсят рационални обяснения на случващото в околния свят. Виждал съм сходни проучвания сред общото население, които не демонстрират толкова позитивни резултати сред възрастните. Дори кибертормозът сред младежите е спаднал за сметка на дигиталния активизъм, солидарност, доброволчество, емпатия. В този смисъл – да, вярвам, че младите хора могат да повлияят положително на по-възрастните, те вече го правят.

7. Планирате ли да разширите проекта и да обхванете още по-голяма група млади хора?

И.С. Следващата фаза на проекта е 5-те младежки отбора да представят на живо пред жури и партньори в София своите идейни предложения за дигитални решения в подкрепа на медийната грамотност. Амбицията ни е това да се случи още към средата на юни, когато се надяваме, че епидемиологичната обстановка ще ни го позволи. Ще поканим бизнес представители, неправителствени организации, инфлуенсъри, медии, институции, защото вярваме, че младите хора в България са с огромен потенциал, особено в дигиталните умения – и че на този потенциал трябва да се обърне сериозно внимание. Надяваме се те да бъдат оценени по достойнство и проектите им да получат подкрепа (технологична, менторска, комуникационна, финансова) за реализация. Самите млади хора ще са в основата на тази реализация и се надяваме участниците в първия онлайн тийнейджърски хакатон да са посланиците на тази мисия и да заразят с ентусиазма си и много свои връстници. Да, бихме искали да продължим с обученията по дигитално-медийна грамотност, както и с провеждането на още хакатони – по теми, идентифицирани като важни от самите младежи: климатичните промени, психичното здраве, доброволчеството, борбата с дискриминацията.

Вярваме, че по всички тях младите хора имат силно мнение и трябва да им бъде дадена водеща роля в търсенето на местни решения!

Източник на всички снимки: УНИЦЕФ България