Абстрактната България

Излишно е да обяснявам какво означава. Дали обаче всъщност е излишно? Оказва се, че в България ни липсват тотално първите седем години – в много, много области. В политиката със сигурност. А липсата на първите седем години там влияе изключително тежко и фатално на обществото и държавата. Те се променят неузнаваемо и когато трябва да се справят с тежки задачи, не могат. Просто е – как да очаквате от едно дете да намери решението на тригонометрично уравнение?

Страх ли го е Борисов да не стане Дилма Русеф на Балканите?

Септември месец вече преполови, а в България надпревара за президентските избори още няма. Или поне не официално – с отдавна изве...

Прочети повече

България съзнателно беше доведена до положението, в което българите по-лесно могат да се информират и да си създадат мнение за кандидат за президент на САЩ, отколкото за кандидат-президент на собствената ни родина! Че политиката е мръсна работа, е ясно на всички, но забравяме, че без нея не може! И след като не може, то трябва да има определени, ясни правила.

Не може шест седмици преди изборите да не знаем кои са нашите кандидати за президенти! Да опознаем кандидатите за властова позиция в държавата е аксиома – аксиома на цивилизованото общество! Защото след като не ги познаваме чрез тяхното представяне както кандидат за работа се представя на интервю пред работодател, ние всъщност не сме суверен, какъвто уж трябва да сме. Ние, българите, сме допуснали определени паразити под маската на различни причини да ни въртят номера и да изместят обществения диалог от темата на конкретиката към темата на абстрактността. От конкретно - към размито. От трезвеност към наркотична зависимост. А когато главата е станала абстрактно понятие, няма как да чакаш тялото да работи! Няма как да очакваш правилата да бъдат спазвани от институции, банки, болници, полиция, обикновени граждани - от когото и да е, когато овластените да създават правила не само не го правят - те нарочно създават правила в угода според ситуацията.

Клинтън и Тръмп може да са всякакви в очите на американците и на света. Но те са ярко осветени от прожекторите от вече над година и всеки може да ги види – ясно, ярко и безпрекословно. Информацията за тях, за намеренията им, за позитивите и недостатъците им е толкова много, че няма как да не обърнеш внимание и да не започнеш да си съставяш мнение. Това е основата на солидната позиция – съставяш я тогава, когато имаш достатъчно информация и данни, за да анализираш какво можеш да очакваш. А при Клинтън и Тръмп всеки може да си състави мнение и то да е доста точно за бъдещето - нещо повече, буквално си подтикнат да си създадеш мнение, да участваш в изборите, да бъдеш парченце от държавата.

В България сме на ниво абстрактност. Този е лош, ама и онзи също. Ние тях си ги знаем – и действително е така, знаем ги. Но след като си ги знаем, защо не се покажат? Явно защото и „те”, политиците, разбраха азбучната истина – с алчността си, с безогледното крадене докараха нещата дотам, че не тригонометрично уравнение от математиката на държавността да могат да решат, ами и на 1+1 дори не знаят какъв е отговорът. И се крият като мишки, крият некадърието си – с надеждата да не вземем да се събудим и да видим колко точно са провалени.

Европейската идентичност, която няма да развием никога

Преди дни бившия посланик на България в САЩ Елена Поптодорова заяви, че "българският избирател още не е изградил у себе си европейска и...

Прочети повече

В живота на всеки човек идва време, когато трябва да бъдат взети важни решения. В живота на държавата, от който зависят нашите животи, също идват такива моменти. Президентските избори са един от тези моменти. И няма как да има прошка, когато политиците пречат на всички останали свои съграждани да опитат да вземат решение, така че да можем да тръгнем по пътя на по-добър живот.

Автор: Ивайло Ачев