Бай Ганьо прави избори и днес

Излизайки съвсем за малко от века, в който се конструира Третата българска държава, ще видим, че нищо не се е променило. И тук говоря за нравите ни. Особено онези, които ни превръщат в други хора, щом стане време за изкарване на урните.

Ако погледнем дори съвсем бегло драмите около Изборния кодекс, може да си зададем толкова много въпроси. И да получим отговори, които няма да ни харесат, разсъждавайки обективно.

За да ни представляват, най-отпред стоят политическите ни проекции, които правят от изборните правила това, което вършат сподвижниците на Бай Ганьо - каквото си искат. От политиката на принципа "иди ми - дойди ми" всеки един от нас, убеден съм, остава с впечатлението, че най-демократичното право на гражданина - да гласува - всъщност не е негова привилегия. Напротив, то е обезсмислено по един ужасяващо естествен начин. Именно чрез недоверието към облечените във власт, което се превръща в очаквана даденост, диктуваща нагласите на хората в изборния ден.

В тази комбинация добавете и вечните среднощни афери около постоянните промени на изборните правила. Те създават една истинска главоблъсканица и ни карат просто да махнем с ръка, убедени в купищата нередности. И тук целта им е постигната.

Така подмолно и с неприкрита неприязън към онези, които бъркат работата, действа и героят на Алеко. Бай Ганьо разбива на пух и прах все още крехките демократични устои в младата българска държава. И ни показва действителност, в която само такива като него могат да оцелеят. Тъкмо днешната.

Автор: Румен Скрински